Една ситуация – четири реакции: Как реагираме, когато детето ни плаче насред супермаркета?
18:30 ч. Супермаркетът е пълен, денят е бил дълъг, а нервите – опънати. И точно тогава детето започва да плаче. Как реагираме?
Късният следобед често означава, че сме уморени – не само ние, но и децата ни. Те вече са преминали границата на своето търпение. И когато избухнат, това може да предизвика различни вътрешни реакции у нас – според темперамента, настроението и личната история на всеки родител.
Нека разгледаме четири типични реакции – и какво означават те за нас и за децата ни:
Реакция 1: Емпатия
„Горкото ми дете, толкова е късно, сигурно е много изморено.“
Тук реагираме със съпричастност. Разпознаваме, че детето не ни провокира нарочно – просто повече не може. Не се чувстваме лично засегнати, а разбираме, че то е претоварено. Помагаме му да се успокои и да се почувства в безопасност.
🟢 Защо това помага:
Емпатията е първата крачка към съвместно регулиране на емоциите. Когато сме спокойни, детето усеща, че може да се опре на нас. А следващия път – може би ще пазаруваме по-рано или ще носим нещо за хапване.
Реакция 2: Бягство
„Какъв срам! Какво ли ще си помислят другите? По-добре да си тръгнем!“
Тук се появява срамът. Страхуваме се от осъждане, чувстваме се изложени. В паниката искаме просто да избягаме. Взимаме детето, изоставяме количката и напускаме магазина.
🟡 Какво е важно тук:
Това е напълно човешка реакция. Понякога просто не можем повече. Но трябва да внимаваме да не обвиняваме детето. То не е виновно – ние сме избрали да го заведем в магазина в неподходящ момент. Ако променим плана, нека го направим с отговорност, без да прехвърляме вината.
Реакция 3: Отмъщение чрез срам
„Как може това дете така да ме излага? Не го е срам!“
Тук срамът се превръща в нападение. Чувстваме се засрамени и, за да се освободим от тежестта на това чувство, го прехвърляме върху детето. Може би някой ни е погледнал осъдително – и ние реагираме, като засрамваме детето.
🔴 Защо това е вредно:
Срамът не възпитава – той наранява. Дете, което често бива засрамвано, започва да вярва, че не е достатъчно добро. То не научава как да се справя с емоциите си – само че не бива да ги показва.
Реакция 4: Агресия
„Всички си мислят, че не мога да се справя с детето – трябва му повече дисциплина!“
Тук губим контрол. Започваме да заплашваме, да викаме, може дори да сграбчим детето. След това идва угризението – което често също се изразява като упрек: „Ако не беше се държало така, нямаше да ти се карам толкова!“
🔴 Какво усеща детето:
Страх. И научава, че е опасно да изразява емоциите си. Може и да замълчи – но не защото се е научило да се регулира, а защото се страхува. Потиснатите емоции обаче се натрупват – и избухват отново, по-късно и по-силно.
Какво ни казват тези реакции?
Карл Уитакър, един от пионерите на семейната терапия, казва провокативно:
„Искаме децата ни да отговарят на имиджа, който сме създали за съседите.“
Можем да добавим: или за нашите родители, за учителката, за последователите ни в социалните мрежи – или за собственото си усещане, че сме „добри родители“.
Но децата не са доказателство за нашата стойност. Те са отделни личности – със свои емоции, нужди и път.
Ти си ценен – и аз също
Ако самочувствието ни зависи от това как се държи детето, се оказваме в капан. Едно дете не може и не бива да носи отговорност за нашата самооценка. Неговата задача е да расте, да греши и да се учи. Нашата – да го придружим по пътя му с търпение и разбиране.
Заключение:
От всички реакции най-полезна – за детето и за нас – е емпатичната. Но тя е и най-трудната. Изисква саморефлексия, спокойствие и вътрешна сила.
Понякога ще се справим, понякога – не. Важното е да се вглеждаме в себе си, да учим от грешките си и да растем заедно с децата си.
Можем. По малко – всеки ден.
Литература:
Siegel, D.J. and Bryson, T.P., 2011. The Whole-Brain Child: 12 Revolutionary Strategies to Nurture Your Child’s Developing Mind. New York: Delacorte Press.
(основи на съвместната емоционална регулация и невронауката за родители)
Gerhardt, S., 2004. Why Love Matters: How Affection Shapes a Baby’s Brain. Hove: Routledge.
(развитие на мозъка и значението на емпатията в ранното детство)
Neff, K., 2011. Self-Compassion: The Proven Power of Being Kind to Yourself. New York: William Morrow.
(важността на състраданието към себе си при родителството)
Научни статии:
Tangney, J.P. and Dearing, R.L., 2002. Shame and Guilt. New York: Guilford Press.
(разграничение между срам и вина – ключово в реакция 3 от статията)