Как да разпознаваме и удовлетворяваме нуждата на децата от внимание

Когато децата имат нужда от внимание

За децата е от изключително значение да усещат нашето внимание. Само когато те са сигурни, че ние, като техни най-близки хора, забелязваме техните нужди, реагираме на сигналите им и сме до тях, те се чувстват защитени и обгрижени. Тази стабилност изгражда увереност и формира здрава връзка между детето и неговите обгрижващи фигури. Изследванията на Джон Боулби, създател на теорията за привързаността, показват, че сигурната привързаност е основен фактор за психичното здраве на детето, подпомагайки неговото емоционално и социално развитие.

Защо „глезенето“ е важно?

„Глезенето“ в контекста на отговарянето на нуждите на детето не означава разваляне на дисциплината, особено в ранна възраст, когато децата не могат да бъдат „разглезени“ в буквалния смисъл. Според д-р Херберт Ренц-Полстер, в своите първи месеци и години, децата функционират на принципите на еволюционно приспособление – техните нужди от близост и внимание са пряко свързани със сигурността и оцеляването. Еволюцията е формирала децата да изискват интензивна грижа, тъй като в природата изолацията може да бъде животозастрашаваща. Когато тези нужди се удовлетворяват, децата развиват основно доверие, което им позволява да се отделят постепенно и самостоятелно.

Проучванията на Мери Ейнсуърт върху привързаността подкрепят тази идея. Те показват, че децата, чиито родители откликват бързо и последователно на сигналите им, изграждат по-висока увереност и самостоятелност в по-късни етапи. Тази сигурност не е проява на „глезене“, а на отговорно родителство, което създава стабилна основа за емоционално здраве.

В ранното детство децата имат ограничена способност да разбират времето и да отлагат удовлетворяването на нуждите си. Адекватната реакция на техните сигнали не само ги успокоява, но и им помага да изградят представа за света като предсказуемо и безопасно място. Това е ключово за развитието на способността им да изследват средата и да се адаптират към нови ситуации.

Какво се случва, когато децата търсят внимание?

Има периоди, в които ежедневният стрес или лични обстоятелства могат да намалят нашата способност да бъдем внимателни към детето. В такива моменти сигналите му могат да останат незабелязани или неразбрани, което води до чувство на несигурност у детето.

Според идеите на Щефани Щал в книгата Nestwärme, die Flügel verleiht, в основата на всяко детско поведение стоят два основни нуждаещи механизма – нуждата от привързаност и нуждата от автономия. Привързаността осигурява на детето чувство за сигурност и стабилност, докато автономията го подкрепя в стремежа му към независимост и самостоятелност. Когато тези нужди са в баланс, детето се чувства уверено и емоционално стабилно.

Щал подчертава значението на това да се съсредоточим не върху поведението на детето, а върху причините зад него. Например, ако едно дете започне да се тръшка в магазина, вместо да го упрекваме директно за поведението, можем да се запитаме: „Дали е гладно, уморено, или може би се чувства пренебрегнато?“ Ако детето е още малко, за да отговори на тези въпроси, можем самите ние да се сетим като направим кратко ревю на времето преди това (дълъг ден в градината, глад, умора и т.н.). Когато разберем причината, можем да реагираме по-адекватно – с разбиране и подкрепа, вместо с наказание или критика. Поведението често е сигнал за емоционална нужда, която остава неудовлетворена. Например, тръшкането или крещенето не са просто „лошо поведение“, а начин, по който детето се опитва да привлече внимание и да възстанови чувството си за сигурност.

Когато родителите реагират само на повърхностното поведение, а не на причините зад него, се задълбочава усещането за неразбиране у детето, което може да доведе до утвърждаване на цикъл на негативно поведение. Щал съветва родителите да анализират тези две основни нужди, за да видят поведението на детето като зов за помощ, а не като предизвикателство към родителския авторитет. За да разберат по-добре какво движи детето, те могат да си задават въпроси като: „Дали това поведение е свързано с нужда от повече близост или с желание за самостоятелност?“, „Какви емоции може да стоят зад тези действия?“ или „Как мога да осигуря сигурност, като същевременно подкрепя автономията му?“ Тези въпроси помагат на родителите да се ориентират в динамиката между привързаност и автономия и да намират по-добри начини да отговорят на нуждите на детето.

Как да излезем от негативната спирала?

Единственият начин да се прекъсне този цикъл е чрез осъзнато и целенасочено внимание от страна на родителите. Поведението на детето е сигнал, че връзката се нуждае от пренастройване. Ето някои практически стъпки, вдъхновени от идеите на Щефани Щал, Йеспер Юл и други автори в областта на детската психология:

• Разпознаване на сигналите: Щал подчертава значението на това да наблюдаваме внимателно и да идентифицираме малките сигнали на детето, които често предшестват по-интензивните емоционални реакции. Това съвпада с вижданията на Йеспер Юл, който насърчава родителите да се вслушват в „езика на детето“ – поведение, което разкрива неговите вътрешни нужди.
• Интензивно време заедно: Щал и Юл акцентират върху важността на времето за „свързване“. Ден или уикенд, посветен изцяло на детето, без разсейвания, може значително да подобри усещането му за сигурност и подкрепа. Това е част от философията на Юл, която поставя взаимоотношенията над правилата.
• Практика на емоционално валидиране: Щал съветва родителите да използват фрази като „Разбирам, че ти е трудно“ или „Виждам, че си разстроен“. Юл допълва тази идея, подчертавайки колко е важно да се уважава гледната точка на детето и да се създаде пространство, в което то може да изрази чувствата си без страх от осъждане.
• Създаване на предсказуемост: Установяването на ритуали и рутини, според Щал и други изследователи, намалява тревожността и създава усещане за стабилност. Юл също отбелязва значението на тези ритуали, като подчертава, че те осигуряват на детето сигурна структура, която му помага да се ориентира в ежедневието.

Препоръки за родителите

• Планирайте време за игра: Играта е основен метод за свързване с детето и развитие на неговите когнитивни и социални умения.
• Практикувайте активно слушане: Дайте възможност на детето да изрази своите мисли и чувства без прекъсване.
• Бъдете пример: Показвайте чрез своите действия как да изразява емоции и да се справя със стреса.

Възстановяването на връзката с детето изисква време и усилия, но резултатът е емоционално здраво и уверено дете, което може да се справя с предизвикателствата на живота.

Източници

1. Ainsworth, M. D. S., Blehar, M. C., Waters, E., & Wall, S. (1978). Patterns of Attachment: A Psychological Study of the Strange Situation. Lawrence Erlbaum Associates.
2. Bowlby, J. (1988). A Secure Base: Parent-Child Attachment and Healthy Human Development. Basic Books.
3. Fiese, B. H., Tomcho, T. J., Douglas, M., Josephs, K., Poltrock, S., & Baker, T. (2002). A review of 50 years of research on naturally occurring family routines and rituals: Cause for celebration? Journal of Family Psychology, 16(4), 381–390.
4. Juul, J. (2001). Your Competent Child: Toward New Basic Values for the Family. Farrar, Straus and Giroux.
5. Renz-Polster, H. (2009). Kinder verstehen: Born to be wild: Wie die Evolution unsere Kinder prägt. Kösel-Verlag.
6. Schaefer, E. S., & Emerson, P. E. (1964). Patterns of response to parental behavior in the development of infant behavior. Monographs of the Society for Research in Child Development, 29(3), 1–71.
7. Stahl, S. (2015). Nestwärme, die Flügel verleiht: Halt geben und Freiheit schenken – wie wir erziehen, ohne zu erziehen. Kailash Verlag.