Възпитанието, ориентирано към нуждите на децата, често се поставя под въпрос – било то в семейството, на улицата или дори в институциите (детската градина, училището и т.н.). Много родители се чувстват притиснати да се оправдават за своите методи или да убеждават другите в тяхната правота. Въпреки това, често подобни усилия не дават резултат. Вместо да се опитваме да променим мнението на другите, по-полезно и щадящо е да се уверим сами, че това, което правим, е правилно.
„Виж нещата от моята гледна точка!“ – Защо това рядко работи
Би било чудесно, ако можем да убедим всички, че с децата трябва да се отнасяме с уважение, че те имат свои собствени права и че трябва да бъдат приемани като самостоятелни личности. Тези основни принципи на привързаното родителство могат да създадат здрава основа за развитието на психиката. Научните изследвания потвърждават, че авторитетният стил на възпитание – характеризиращ се с любов, привързаност и яснота – има най-добро влияние върху развитието на децата.
И все пак, често се сблъскваме с хора, които продължават да вярват, че децата трябва да бъдат възпитавани авторитарно или пък напълно без ограничения. В тези случаи логическите аргументи рядко са достатъчни. За да приемем подход, съчетаващ топлота и ясни граници, е нужна емоционална откритост и готовност за промяна. Това често означава да преодолеем вътрешни убеждения, които са резултат от нашия собствен опит, и да се изправим пред минали травми. Такъв процес изисква емоционална сила и време.
Една от причините, поради които родителите често се чувстват длъжни да убеждават другите в правотата на своите методи, е свързана с културния натиск и стремежа към социално одобрение. В книгата си „Привързаното родителство: Как да отгледаме дете с увереност“, д-р Уилям Сиърс подчертава, че обществото често налага стандартни модели на родителство, които водят до чувство за вина и нужда от защита на личния избор. Сиърс отбелязва също, че увереността в собствените родителски методи идва не само от логическо разбиране, но и от вътрешното усещане за свързаност с детето.
В реалността обаче, например на семейно събиране, е малко вероятно да промените нечие мнение чрез дискусии или логически аргументи. По-скоро съществува риск да попаднете в конфликт или да се почувствате още по-несигурни.
Сигурност вместо оправдания
Много родители, които избират съвременен подход към възпитанието, често се изправят пред трудности. Те се опитват да прилагат принципи и ценности, които може би не са изпитали в собственото си детство. Това изисква смелост, защото означава да изследваме нови пътища, докато се борим със собствените си вътрешни модели и ограничения.
Често се оправдаваме, защото сме свикнали да търсим одобрение отвън. Както подчертава Йаспер Юл в книгата си „Вашето компетентно дете“, културните норми и натискът от обкръжението създават чувство на несигурност у родителите. Той отбелязва, че оправданията често са опит да съчетаем очакванията на другите със собствените си нужди, което обаче води до вътрешно напрежение. Нора Имлау в „Моето компетентно бебе. Как децата показват от какво се нуждаят“ добавя, че много родители се чувстват задължени да обясняват изборите си, защото самите те не са получили подкрепа за собствените си решения като деца.
За да преодолеем нуждата от оправдания, е важно да се съсредоточим върху вътрешната си стабилност. Стефани Щал в „Опознай себе си – ключ към решението на почти всички проблеми“ посочва, че работата върху собствената емоционална зрялост помага да изградим самоувереност. Щал препоръчва:
- Разпознаване на своите вътрешни убеждения: Анализирайте как миналото влияе на нуждата ви да се оправдавате. Осъзнаването на тези модели е първата стъпка към освобождаване от тях.
- Поставяне на здравословни граници: Учете се да казвате „не“ на натиска отвън, без да изпитвате вина. Това ще укрепи самоувереността ви.
- Практикуване на самосъстрадание: Приемете, че не сте длъжни да бъдете перфектни. Позволете си да правите грешки и да учите от тях.
Как да изградим сигурност в себе си
- Слушайте вътрешния си глас: Прекарвайте време в размисъл върху това, което работи за вашето дете и семейство.
- Потърсете подкрепа: Намерете общност или специалист, който може да ви помогне да изградите увереност.
- Доверете се на интуицията си: Както казва Юл, вие познавате най-добре своето дете и сте най-компетентни да вземате решения за него.
Критики към привързаното родителство
Привързаното родителство често е обект на критики, които го определят като „модерно“ и твърде либерално, въпреки че всъщност стъпва на еволюционни и научни основи.
Изследванията на привързаността, започвайки още от 50-те години на миналия век с Джон Боулби и Мери Ейнсуърт, доказват, че отглеждането на деца с топлота и граници е от съществено значение за тяхното психично здраве. Въпреки това, някои педагози и психолози продължават да поставят всички подходи под един знаменател, твърдейки, че липсват граници в съвременното възпитание. Тази критика често се основава на погрешно разбиране на принципите на привързаното родителство или лични убеждения, които пренебрегват новите познания.
Както подчертава Нора Имлау в своите трудове, привързаното родителство не означава липса на граници, а гъвкаво и съобразено с детските нужди поставяне на такива. Йаспер Юл също отбелязва, че авторитарното възпитание често се предпочита поради културни норми и лични травми, които пречат на възприемането на по-меките, но ефективни методи.
Вместо да се поддаваме на подобни критики, е важно да изградим увереност чрез задълбочено разбиране на съвременните научни изследвания и личен опит. Родителството не изисква съвършенство, а автентичност и вяра в собствените сили.
Извори:
Sears, W. & Sears, M. (2001). Attachment Parenting: Instinctive Care for Your Baby and Young Child. New York: Little, Brown and Company.
Immlau, N. (2016). Mein kompetentes Baby. Wie Kinder zeigen, was sie brauchen. Kösel-Verlag.
Immlau, N. (2016). Meine Grenze ist dein Halt. Beltz.
Щал, Щ. (2022). Опознай себе си – ключ към решението на почти всички проблеми. Хермес (на български пише, че не е налична. По-горе е линк към Amazon на английски)
Юл, Й. (2017). Твоето компетентно дете. Жанет 45.