Много шум за нищо или по добра основа?
Въпреки че децата идват при нас с много умения (и често повече, отколкото предполагаме първоначално), те все още зависят от грижите на възрастните около тях, обикновено техните родители. Децата се нуждаят от възрастни, които разбират техните сигнали за нужди, интерпретират ги правилно и реагират адекватно и своевременно, като им осигуряват защита и сигурност. Това създава основата за изграждане на първичната привързаност. Децата се чувстват защитени и обгрижвани, защото това е от съществено значение за тях в този етап от живота им.
Кръгът на сигурността
Всички етапи на развитие, които децата преминават през първите няколко години, се основават на това чувство за сигурност. Детето изследва околната среда и света, докато усеща тази сигурност, и прави първите си стъпки именно в този „кръг на сигурността“. То винаги знае, че фигурата на привързаност, която се грижи за него, е наблизо, обръща му внимание, подкрепя го и се радва на неговите постижения. Когато детето изпита нужда от близост или не успее да се справи с определени емоции, чувства страх, тревожност или се нарани, то се връща към своята фигура на привързаност за утеха и сигурност. Знае, че обгрижващите го хора са винаги на разположение като сигурно убежище, помагайки му да се справи със стремежите си към независимост и самоефективност, но също така са там, когато е необходима близост.
Всеки ден детето преминава през този кръг на независимост, връзка и изследване, като се връща… изследва…връща и тн., отново и отново. С нарастването на възрастта му, радиусът на изследване се увеличава, но детето винаги остава в този кръг. За всяко учене и изследване е важно да знае, че има близост и грижа, както и да може да търси защитна близост, когато се чувства неуверено.
Нова ситуация – детската градина
Когато детето започне да посещава детската градина, всичко в новата среда е непознато. Това е ново и интересно предизвикателство, което предоставя възможност за научаване на нови неща и за по-нататъшно опознаване на света. Въпреки това, раздялата с фигурата на привързаност, която осигурява сигурност, защита и регулация, може да доведе до стрес за детето. Липсата на обгрижващите го личности в непозната среда води до страх и стрес. Този стрес не само ограничава изследователското поведение на детето, но и намалява неговата отвореност към нови преживявания, като дори може да окаже физическо въздействие върху развитието и психиката му.
Ако детето обаче се намира в новата ситуация заедно със своята фигура на привързаност, стресът е по-нисък. Колкото по-силна е връзката с тази фигура, толкова по-малък е стресът. Но ако фигурата на привързаност напусне ситуацията, стресът нараства, детето става тревожно и реагира с поведение на привързаност – плач и писъци, за да привлече фигурата на привързаност обратно при себе си и да възстанови чувството на сигурност.
Постепенно изграждане на нова връзка с друг човек
За да се сведе до минимум стресът и неговите негативни последици, детето се нуждае от адаптация. Целта е да свикне с новата среда и хората в нея, като първоначално това става в присъствието на първичната фигура на привързаност. Основният обгрижващ възрастен е на разположение като сигурна база, от която детето може да черпи увереност, за да изследва новата среда. Постепенно новият възпитател поема все повече задачи, свързани с грижата за детето, така че то да изгради доверие към него и да осъзнае, че ще получава грижа и защита и от него. С времето между педагога и детето се развива връзка на доверие, което му дава усещане за сигурност – както за изследване, така и за търсене на комфорт и грижа, когато е необходимо. Адаптацията е от съществено значение за този процес, като продължителността й зависи от различни фактори – детския темперамент, взаимодействието с възпитателя и конкретните обстоятелства.
Забележка: Успешната адаптация не означава непременно, че детето няма повече да плаче. Плачът е естествена реакция, която може да се проявява в различни моменти, като при раздяла или емоционални ситуации. Важното е, че детето може да се успокои в известен интервал от време и да разчита на възпитателите в детската градина. Адаптираното дете обикновено показва, че се чувства добре, като участва активно в игрите и дейностите, макар понякога да изпитва тъга от раздялата.
Още по темата:
На английски език:
Chen, A., 2019. The Attachment Theory Workbook. Oakland, CA: Althea Press.
Murray, J., 2017. Attachment and Early Childhood Education. London: Routledge.
Lieberman, A.F., 1993. The Emotional Life of the Toddler. New York: The Free Press.
На немски език:
Brisch, K.H., 2009. Bindung – Eine sichere Basis fürs Leben. München: Kösel-Verlag.
Zimmer, A., 2011. Das Übergangsmodell der Eingewöhnung in Krippe und Kita. Berlin: Cornelsen Verlag.
Wertfein, M., 2012. Der Übergang in die Kindertagesstätte: Von der Bindung zur Bildung. München: Reinhardt Verlag.
Schmelzer, K., 2014. Bindung und Eingewöhnung: Orientierungshilfen für Eltern und Erzieher in Krippe und Kindergarten. Weinheim: Beltz.