След моя пост в Instagram преди няколко дни получих немалко въпроси и притеснения от родители относно самостоятелността при децата. Затова тази статия е моят отговор и същевременно моето виждане по темата, подкрепено с литература, която може да ви помогне да задълбочите познанията си в тази област.
Как децата развиват самостоятелност
За много родители независимостта е важна цел на развитието: самостоятелно заспиване, самостоятелно обличане, самостоятелна игра. Желанието зад това често е детето да бъде компетентно и способно да се справя с предизвикателствата на ежедневието, като развие вътрешна сила и умения за решаване на проблеми, които ще му помогнат през целия живот. Много родители се питат как могат да подкрепят тази цел: Как се насърчава независимостта на детето? Какви стъпки са необходими по пътя към самостоятелността?
Самостоятелността не се постига самостоятелно
Лесно е да си помислим, че самостоятелността се развива, когато детето трябва само да решава задачи и проблеми. Как иначе би могло да се научи? Децата определено се нуждаят от пространство и време, за да се справят с предизвикателствата и да разработят свои собствени стратегии за решаване на проблеми, но това е само един аспект от развитието на самостоятелност. Освен тази възможност, децата се нуждаят и от чувство на сигурност, за да подхождат уверено към дадена задача.
Изследването на света и справянето с неговите предизвикателства е по-успешно, когато се чувстваме уверени, че можем да се справим. Това важи и за възрастните: подхождаме с повече увереност към нова задача, когато се чувстваме добре и имаме умения, които можем да използваме. Или поне когато знаем, че можем да поискаме помощ в случай на нужда. Децата зависят от тази „предпазна мрежа“ още повече от нас, защото са по-млади и имат по-малко опит. Колкото по-уверени се чувстват, толкова по-лесно ще преминат към нови или предизвикателни дейности.
Децата показват нуждата си от сигурност
Нашите деца демонстрират тази нужда от сигурност в ежедневието, и много родители я усещат, дори ако все още не я виждат като основа за независимост: Ако искаме малкото дете или детето в предучилищна възраст да заспива само, полезно е да му осигурим “редовни посещения” („Ще заредя съдомиялната машина и след това ще дойда отново.“). Ако искаме детето да се облича само или да приготвя храна, е добре да сме наблизо, за да му осигурим сигурност, че сме на разположение в случай на нужда.
По същия начин, когато детето в предучилищна възраст се катери, за да похити нова височина на детската площадка или когато ученикът трябва да пише домашните си, знанието, че сме на разположение при необходимост, му дава увереност.
Вярвам в теб!
Когато сме наблизо, докато детето се справя с ново предизвикателство, ние му даваме сигурност и му показваме, че вярваме в него. Присъствието ни без прекалена намеса комуникира: „Вярвам, че можеш да се справиш.“ Не е нужно постоянно да насърчаваме или хвалим децата с думи – достатъчно е да изразим чрез поведението си увереност в техните способности. Това насърчава детето да приеме предизвикателството самостоятелно.
Сигурност, за да поискаш помощ
Сигурността не означава само физическа защита. За децата тя означава също така, че могат да разчитат на нас без страх. Ако не знаят как да се справят или са претоварени, трябва да могат да поискат помощ без да се чувстват засрамени или уплашени. Това им помага да подхождат към нови задачи с увереност и спокойствие. Ако очакват присмех или наказание при неуспех, те ще бъдат много по-напрегнати и стресирани. Замислете се като родители, защо не търсите помощ от близките си или други родители. Може би именно поради горепосочените причини, които са оставили лош спомен дълбоко в нас.
Независимостта не означава просто да изпълниш дадена задача сам. Тя означава и да разпознаеш, когато си блокиран, когато не можеш да продължиш сам, и да вземеш решение как да продължиш – дали да опитваш сам или да потърсиш помощ.
Помощ, за да се справиш сам
Ако детето не може веднага да се справи с дадена задача и поиска помощ, това не означава, че трябва да му дадем готовото решение. Най-добре е да прегледаме заедно проблема и да обсъдим какви алтернативни начини има за справяне. Възрастните често бързо решават проблемите на децата, но това не винаги е най-добрият начин за насърчаване на самостоятелност. По-добре е да помогнем на детето да разбере как само може да се справи.
Въпрос на мислене
Родителите понякога трябва да преосмислят своята концепция за самостоятелността: Дали очаквам детето ми да се справя с всички ситуации самостоятелно, или искам да развие способността да взема решения за себе си? Фокусът върху самостоятелността е социална конструкция, която можем да преосмислим: наистина ли е важно всеки човек да управлява живота си сам, или може би е по-добре да разчитаме повече на общността и сътрудничеството?
Децата са различни
Някои деца заспиват сами без придружител по-рано, други по-късно. Някои се научават да плуват или карат колело по-рано, а на други им трябва повече време. С времето тези неща губят значение – няма значение кога детето е започнало да яде само или да нощува другаде. Важно е усещането на детето, че може да се довери и да потърси помощ, когато има нужда, без да се налага да прави всичко само.
Самостоятелността е изключително важна за много родители, баби, дядовци и други близки. Но как всъщност да подкрепим правилно това развитие? Фразата „Трябва да го направиш сам“ не е най-правилният подход – самостоятелността се изгражда чрез усещане за сигурност. Отново и отново е важно детето да осъзнае, че има здрава основа, върху която да стъпи, за да опознава света.
Но това може да бъде трудно, защото често на различни места се очаква нещо съвсем друго от децата. Понякога може да се почувствате притиснати от мисълта, че детето ви ще бъде „етикетирано“ като несамостоятелно или дори зависимо…
Ключът? Бъдете до тях, когато имат нужда от вас, и ги оставете да се опитват сами. Така ще изградят устойчивост, която ще ги съпътства цял живот.
Литература:
Бидълф, С. (2003) Тайните на щастливите деца. София: Колибри.
Гинът, Х. (2007) Детето и ние. София: Изток-Запад.