Авторки: Даниеле Граф и Катя Зайде
„Дете, което се оставя да бъде закопчано на колело или количка, сътрудничи. Дете, което остава да лежи, за да може да му се смени пелената, съдейства. (…) Децата ни сътрудничат невероятно често всеки ден, но тъй като това са неща, които приемаме за даденост като възрастни, този тип сътрудничество не прониква в нашето съзнание.“
Първо, преди да пиша за книгата, бих искала да преведа оригиналното заглавие от немски, защото ми се струва, че то подчертава истинския дух на книгата и стила, в който е написана:
“Най-желаното дете на всички времена ме докарва до лудост: Спокойният път през фазата на ината.”
За съжаление, нямам екземпляр на български, но ми беше потвърдено от няколко места, че преводът е добър. Нямам пряко наблюдение, но ще се доверя на източниците си и се надявам да е така. Книгата я прочетох наскоро, а блога със същото име познавам от първата си бременност, към който тая най-топли чувства. Не съм съгласна с термина “фазата на ината,” но и авторките го използват повече като метафора и често апелират този период да се разбира като нормална част от детското развитие, а не като вид предизвикателство или дори инат.
Причината да преведа буквално заглавието от немски е и историята зад заглавието, което всъщност е името на блога на двете авторки.
Катя Зайде написала съобщение за раждането на първата си дъщеря до всичките си приятели – дъщеря, която се ражда след дълго чакане и усилия:
„Най-желаното дете на всички времена е тук!“
Осем седмици по-късно тя изпратила на най-добрата си приятелка следния SMS:
„Най-желаното дете на всички времена ме докарва до лудост!“ – явно да имаш бебе било съвсем различно от това, което си представяла!
В този период тя се запознала с Даниеле Граф във форум, а скоро след това двете създали блога си.
Даниеле Граф е юрист-икономист по професия. Не знам какво прави един юрист-икономист, но изглежда, че има много работа с предизвикателни хора, както тя понякога споменава. Катя Зайде е завършила специална педагогика и работи като учител с деца с поведенчески проблеми, аутизъм, обучителни затруднения и др. Заедно те имат пет деца (заедно в смисъл, че едната има две, а другата три, не в смисъл на общо семейство). Така че никой не може да ги обвини, че не знаят за какво пишат.
Който познава блога, знае: двете авторки наистина имат знания и предлагат чудесни съвети по теми, които вълнуват родителите. Събраните съвети и информация за така наречената „фаза на ината“ са подробно описани в книгата.
С няколко думи:
„Най-желаното дете на всички времена ме докарва до лудост: Спокойният път през фазата на ината“ е книга, посветена на справянето с емоционално интензивните фази на децата на възраст между две и шест години. Написана е от блогърките Даниеле Граф и Катя Зайде, които основават своя наръчник за родители върху научни открития, използвайки злободневен и хумористичен език.
Книгата се фокусира предимно върху детското развитие и предизвикателствата на т.нар. „фаза на ината“, когато децата изразяват своите нужди и независимост чрез интензивни емоции като гневни пристъпи, плач и инат. Авторките се опитват да покажат на родителите, че тази фаза не трябва да се възприема като проблем, а като естествен етап от детското развитие, който, с правилно отношение от наша страна, може да бъде успешно преодолян.
Съдържание:
Книгата е разделена на няколко глави, всяка от които разглежда различни аспекти от предизвикателната фаза:
Гневът на децата или едно въведение в детското развитие:
В тази глава се обяснява как функционира детският мозък и защо малките деца често „избухват“.
Ние, възрастните, често забравяме, че децата не само трябва да научат много неща, но и че техният мозък трябва първо да се развие, за да могат да усвоят и развият определени умения. Тази част от книгата може да ни помогне да разберем по-добре какво се случва в детето, когато то изпада в „прилив на гняв“.
Съвет: Родителите трябва да осъзнаят, че гневните пристъпи и упоритост не са резултат от лоши намерения или манипулация, а са естествена част от нормалното развитие. Вместо да наказват, е по-разумно да разпознават емоционалните изблици като знак за претоварване.
Пример: Дете, което се хвърля на пода в супермаркета, защото не получава шоколад, всъщност показва, че е емоционално претоварено. Родителите могат да останат спокойни и да предадат на детето, че емоциите му са чути:
„Виждам, че си много ядосан, защото не получи шоколад.“
След това е добре разговорите да бъдат отложени за по-късен момент, когато детето е по-спокойно.
Гневът на родителите или едно разбиране на нашия собствен емоционален свят
Тук можем да намерим обяснението, че родителският гняв често има корени в собственото ни детство – именно затова в някои ситуации реагираме с неуместен гняв към децата си.
Чрез различни примери се анализират причините за родителския гняв. В много от тях можем лесно да разпознаем себе си.
Най-важното послание на тази част от книгата е, че често приписваме на децата си погрешни намерения, защото оценяваме тяхното поведение през призмата на логиката на възрастните.
Съвет: Родителите трябва да се запитат: „Защо реагирам така?“ Зад реакциите ни често стоят неосъзнати очаквания към детето или социален натиск, като например: „Детето ми трябва да се държи добре на публично място.“ Чрез саморефлексия родителите могат да реагират по-спокойно и по-малко импулсивно. Почти винаги има основателна причина за поведението на децата – и тя не е свързана с желание да ни ядосат.
Цитат: „Ние сме хора, а не машини, и е нормално да изпитваме гняв. Важно е обаче да разберем, че децата рядко заслужават нашия гняв – често погрешно преценяваме причините за тяхното поведение. Осъзнаването на това е първата крачка към по-спокойно и осъзнато родителство. Дори и да не успеем напълно да укротим гнева си, това разбиране значително намалява риска от неконтролируеми изблици.“ (Стр. 67)
Пример: Ако родителите се ядосват на публични места, защото детето им не се „държи“ добре (например не седи спокойно в ресторант), трябва да осъзнаят, че поведението на детето не е насочено лично срещу тях. Вместо да се тревожат за своето реноме или за очакванията на околните, те трябва да се фокусират върху нуждите на детето.
Например, те могат да предложат на детето алтернативи или да се съобразят с нивото му на развитие в момента.
„Вече не си ми приятелка!“ – Как да разбираме и реагираме на детските емоции
Коя майка не е чувала израза „Вече не си ми приятелка!“? Или не е била наричана „глупава мама“ или „акана мама“? Тази глава предлага своеобразен „превод“ за родителите на малки деца с гневни изблици и обяснява какво често стои зад подобни думи.
Авторките подчертават, че реакцията „Тогава и ти вече не си ми приятел!“ не е нито полезна, нито зряла. Вместо това, те съветват родителите да разберат, че децата в тази възраст изразяват своите емоции много по-интензивно от възрастните. Емоциите им често се сменят светкавично между радост, тъга и гняв.
Интересен факт: едно нахално ухилване след буря от емоции често е тяхното извинение, изразено по детски начин.
Важна идея на тази глава е, че родителите трябва да приемат емоциите на децата си сериозно и да им помогнат да ги назоват. Разпознаването и разбирането на емоциите е първата стъпка към това децата да се научат да контролират по-добре своите чувства.
Съвет: Родителите могат да се опитват да „отразяват“ емоциите на детето. Това означава, че в този момент подителите са тези, които обличат чувствата в думи . Този подход дава на детето усещане за разбиране и му помага да осъзнае своето емоционално състояние.
Пример: Ако дете плаче, защото не му е позволено да продължи да играе с таблета, родителите могат да кажат:
„Ти си тъжен, защото искаше да играеш по-дълго. Трудно е да спреш, когато нещо ти е забавно.“ Това валидира чувствата на детето и често намалява интензивността на емоционалния изблик.
Поставяне на граници и даване на свобода:
Един от основните аспекти на книгата е постигането на баланс между поставянето на граници и даването на свобода. Децата се нуждаят както от структура и ясни правила, за да се чувстват сигурни, така и от възможности да вземат самостоятелни решения. Авторките подчертават, че родителите могат да поставят граници с любов и последователност, без да използват авторитарни методи. Това не означава, че детето трябва да бъде оставено да прави каквото си иска. Напротив, за развитието на контрола върху импулсите е важно децата да се учат да чакат и да отлагат някои свои нужди.
Цитат: „Няма смисъл и дори е вредно да изпълняваме всичките желания на децата (…), тъй като мозъкът се учи да контролира импулсите само чрез практика. (…) Този, който не тренира в детството, защото не му се дава възможност да чака и отлага своите нужди, най-вероятно ще има трудности да се контролира и в зряла възраст.“ (стр. 41)
Съвет: Важно е да бъдете последователни, но и гъвкави спрямо нуждите на детето. Правилата не трябва да бъдат твърди и непроменими, а адаптирани към ситуацията. Освен това децата трябва да участват в вземането на решения, за да развиват своята самостоятелност.
Пример: Вместо просто да настояват за строго определено време за лягане, родителите могат да включат детето в процеса на вечерната рутина. Например, то може да избере коя книжка да четете заедно или кое плюшено мече да вземе в леглото. Това дава на детето усещане за контрол, като същевременно се спазва структурата на деня.
Нека не забравяме и детското сътрудничество. Йеспер Юл казва: „Децата искат да сътрудничат.“ Това може да изглежда невярно, особено когато децата правят точно обратното на това, което се иска от тях. Граф и Зайде обаче обясняват, че децата сътрудничат по-често, отколкото си мислим – просто ние не го разпознаваме винаги.Те посочват пет причини, поради които родителите често възприемат поведението на детето като неподчинение, когато всъщност то изразява желание за сътрудничество, макар и по свои начини.
Тази глава насочва родителите към по-добро разбиране на детското поведение и показва, че поставянето на граници не трябва да изключва уважение и съпричастност към нуждите на детето.
Стратегии за справяне с гневни пристъпи в ежедневието:
Тук са събрани съвети и трикове за едно спокойно ежедневие като разглеждат типични ситуации, познати на всички родители: детето не иска да се облича, хвърля храна на земята или постоянно бяга. Авторките обясняват защо това се случва и какво помага. Също така се разглежда темата за думата „не“, личните граници и се дават няколко добри съвета за определяне на границите. В тази глава авторките дават практични съвети за това как родителите да се справят с гневните пристъпи на децата, без сами да загубят търпение. Те поставят акцент върху спокойствието и самоконтрола на родителите, тъй като децата се влияят много от техните емоции. Препоръчват да не се прекъсва или омаловажава гневният пристъп, а да се остави детето да го изпита, преди да се търси рационално решение.
Съвет: „В тишината е силата.“ Когато детето изпадне в гневен пристъп, родителите трябва да се дистанцират емоционално и да си напомнят, че пристъпът скоро ще премине. Наказанията обикновено само влошават ситуацията, тъй като детето се чувства неразбрано.
Пример: Ако дете в ресторант изпадне в гневен пристъп, защото не получава любимото си ястие, родителите могат спокойно да кажат: „Разбирам, че си ядосан, но трябва да се държим спокойно тук.“ В същото време могат да предложат на детето да се успокои, като го вземат на ръце или му предложат кратка пауза.
Помощ при остър пристъп на инат
- Деескалация в три стъпки.
- Когато успокояването вече не работи.
- Регулиране на стреса: научете се да се успокоявате.
Или: Какво да правим, когато малкото дете се хвърли на пода в супермаркета и започне да крещи, защото не сме му купили шоколад?
Последната глава дава отговор на този въпрос: в 3 стъпки се показва как да се държим по време на остър пристъп на ”инат”, за да помогнем на детето да се успокои.
Освен това се посочват някои причини защо понякога успокояването не се получава и се дават съвети как да научим детето според възрастта му да се успокоява само.
Силни страни на книгата:
- Научно обоснована: Книгата се основава на новите открития в областта на детската психология и невронауката.
- Практически съвети: Авторките предлагат конкретни, приложими съвети за справяне с гневните изблици.
- Емпатичен подход: Насърчава се връзка, основана на разбирането и уважението към емоционалния свят на детето.
- Хумор и забавление: Написана е с хумор, което прави четенето приятно.
Слабости:
- Идеализиран подход: Някои родители може да намерят подходите трудно приложими в стресови ситуации.
- Ограничен фокус върху други възпитателни методи.
Заключение:
Книгата е вдъхновяващ и полезен наръчник за родителите, които искат да преминат през фазата на автономия с любов и търпение.
Граф, Д., Зайде, К. (2023): Най-желаното дете ме докарва до лудост. Колибри
Graf, D., Seide, K. (2018): Das gewünschteste Wunschkind aller Zeiten treibt mich in den Wahnsinn: Der entspannte Weg durch Trotzphasen. Kindle Ausgabe (цитатите са от тази е-книга)