„Осмели се да чувстваш!“ – 4 неща, на които искам да науча децата си
Иска ми се да съществува учебен предмет като „Емоционално възпитание“ или „Емоционална интелигентност“. В училище изучаваме метаболитни процеси в растителните клетки, тълкуваме стихове на поети от миналото и решаваме сложни геометрични задачи. Но колко всъщност знаем за чувствата?
Искам да кажа, да се учим съзнателно.
Като деца ни препълваха с факти и информация. Това, което наричаме „интелигентност“ и измерваме с IQ тестове, често е ограничено. Какво да кажем за онази интелигентност, която е свързана с разчитането на емоции, с емпатията и самосъчувствието?
Емоционалната интелигентност е ключова за нашето здраве и качество на живот, за добрите отношения и мирното съжителство.
Едва когато станах майка, осъзнах колко много трябва да учим по тази тема. Справянето с емоциите по здравословен начин е най-големият подарък, който можете да дадете на детето си за цял живот. Не само на вашето дете, но и на света.
Ние се раждаме като съзнателни същества. Но първо трябва да се научим как да се справяме с радостта, тъгата, страха и т.н. За съжаление, не винаги имаме най-съзнателните модели за подражание по време на това обучение. Тепърва сега като възрастни трябва да започнем да забелязваме къде имаме проблеми със справянето с нашите чувства и емоции. И колко трудно е да се интернализират нови и по-здравословни стратегии.
1. Емоциите идват и си отиват – и винаги носят послание.
Ние възприемаме света около нас, а умът ни оценява това, което виждаме. В отговор на нашите мисли, мозъкът изпраща сигнали, които създават емоции. Сърцебиене, стягане в стомаха, напрежение или импулс да изкрещим. Ето ги: емоциите.
Емоциите са послания. Те ни предупреждават за възможни опасности, показват ни какво е важно за нас и къде са нашите граници. Ако се научим да ги разчитаме, можем да разберем себе си по-добре.
Емоциите не са същото като чувствата. Чувствата са ориентирани към обекти или ситуации, но не винаги са пряко свързани с конкретни инциденти и събития. Те се изразяват чрез емоции, въпреки че не винаги напълно съвпадат с тях. Емоциите са непосредствени реакции на нашите възприятия и мисли. Те идват и си отиват, но винаги имат своя цел.
Ние често се идентифицираме силно с емоциите си, сякаш те са част от нас: „Толкова съм ядосан… изтощен… тревожен.“ Ако успяваме да се (само)наблюдаваме по-често, това може да ни бъде много полезно:
„Добре, усещам напрежение в този момент. Интересно. Защо е така? Какво ми казва това?“
Това създава дистанция и осъзнатост, които ни предпазват от това да бъдем завладени от емоциите си. Защото ние не сме нашите емоции. Ние не сме нашият гняв. Ние не сме нашият страх. Нито сме скръб или изтощение.
Ние сме просто получатели на важните съобщения, които нашите емоции и чувства искат да ни предадат. Ето защо трябва да обръщаме внимание на чувствата си, когато те се появяват. И когато ги усетим и разберем посланието им, те се разтварят или преминават. Малко като облаците.
2. Емоциите се случват в цялото тяло.
Емоциите не са само в главата ни. Те се проявяват физически: прилив на адреналин при страх, топло усещане след добър разговор, пламенни страни при вълнение. Телата ни са неизменна част от нашите емоции и можем да ги използваме, за да разпознаем какво чувстваме.
„Много банално“, може да си помислите. „Нищо ново.“
Но, за съжаление, ние обръщаме твърде малко внимание на физическото измерение на емоциите. Кога някога чуваме: „Почувствай в себе си, какво изпитваш?“
Всъщност рядко го правим. Не само защото не сме се научили как, но и защото често нямаме време. Обикновено осъзнаваме емоциите си едва когато физическата реакция е особено силна. А всъщност, емоциите текат през нас непрекъснато, дори когато физическата реакция е едва забележима. Но сме се научили да игнорираме определени реакции или бързо да ги отблъскваме.
Едва сега се уча как съзнателно да „усещам в себе си“. За жалост, защото ефектът обикновено е доста впечатляващ: тихо „О, добре“ или „Аха“. Момент на състрадание към себе си, като към скъп приятел. (Не самосъжаление, а съчувствие към себе си!) И няколко мига по-късно усещам как ми става по-леко.
„Силата на усещането“ е това, което аз наричам този облекчаващ ефект върху себе си. Защото само чрез чувстването можем да преработим емоциите си.
Може да звучи езотерично, но телата ни могат да ни помогнат да разпознаем какво наистина чувстваме и от какво имаме нужда. Но научили ли сме се да слушаме тялото си?
3. Няма отрицателни емоции.
Няма добри и лоши емоции. Всички чувства са неутрални и имат своята цел. Дори и неприятните – страхът, гневът, срамът – са важни и заслужават нашето внимание. Вместо да ги потискаме, трябва да ги приемаме и разбираме като част от нашето вътрешно състояние.
Разбира се, има чувства, които ни поставят в неприятно състояние: страх, гняв, срам, ревност или паника, например. Тогава нашата алармена система се включва и ние се стресираме. Искаме просто да избегнем тези чувства, защото не искаме да ги изпитваме. Затова се борим срещу тях, тъй като много от нас са израснали с нагласата, че определени чувства са грешни, лоши, страшни или нежелани. Че не трябва да проявяваме определени чувства или трябва бързо да ги потиснем: „Не бъди толкова упорит! Не крещи така! Няма нужда да плачеш или да се страхуваш сега… Невъзможно е да ревнуваш от брат си!“
Въпреки това, само едно приемащо отношение, което казва:
„Всички чувства са равни. Всички чувства са легитимни и имат своята цел. И всички чувства са в реда на нещата. Така че: чувствайте, чувствайте, чувствайте,“
може да ни помогне да се справим по-здравословно с тях.
4. Потиснатите чувства не изчезват.
Чувствата, които игнорираме, не изчезват. Гневът, от който се разсейваме, остава. Страхът, който пренебрегваме, не изчезва. Те се задържат в тялото и намират начин да се проявят – чрез напрежение, безсъние или скрито депресивно настроение. Единственият начин да се справим с тях е да ги преживеем съзнателно и да ги пуснем да си отидат.
Чувствата сами по себе си не причиняват болка. Болката идва от тяхното игнориране, съпротивление или потискане.
The only way out is through. Единственият изход от емоцията винаги е чрез нея.
Здравословният начин за справяне с чувствата включва:
- Приемане на всички чувства.
- Съзнателно изживяване на чувствата.
- Осъзнаване на реакциите на тялото.
- Самоанализ.
- Позволяване на чувствата да преминат.
Заключение:
Едно е да пишеш мъдри думи. И съвсем друго е да ги прилагаш.
Знам.
Малките стъпки обаче могат да направят огромна разлика. Ако подходим към емоциите с повече съзнателност и приемане, нашите деца ще бъдат големите победители.
И може би един ден „Емоционалната интелигентност“ наистина ще намери място в учебните програми. Дотогава можем да моделираме открито и приятелско отношение към чувствата на нашите деца.