Днес реших да напиша нещо по-темата, защото колкото повече наближават празниците, толкова повече си разговаряме с някои от вас за подаръците, играчките и тяхното количество. И въпроса: Могат ли децата да имат твърде много играчки?
Често се прокрадва една на пръв поглед логична идея: колкото повече играчки имат децата, толкова по-добре трябва да могат да се занимават и толкова по-рано научават как работи светът около тях? Не е необичайно родителите да мислят, че може би трябва да купят тази или онази играчка, за да може детето най-накрая да се научи да играе само, да бъде по-заето и да учи много нови неща. Може би изборът е твърде малък и детето скучае?
Имайте предвид интересите на детето
Всъщност е важно да имате предвид текущите интереси и развитие на детето, когато става въпрос за играчки. Децата често разиграват темите, които ги засягат в момента: играта е за „доброто и злото“ и дракони се бият срещу еднорози, социални ситуации се отиграват (понякога много преувеличени) или преживявания от ежедневието, или модели за подражание. Децата упражняват фина или груба моторика.
Научаваме много за това, какво интересува детето в момента чрез играта, за текущото му развитие и темите, които го засягат в момента. Чудесно е детето да бъде видяно такова, каквото е и от това, което има нужда, а не какво се предлага и задължително трябва да имаме, защото…
Когато Чудо1 беше на две, за Коледа купихме една детска кухня от Икеа, защото беше намалена, а и повечето ни познати с деца го направиха. Пътите, в които детето ми си е играло с тази кухня се броят на пръстите на едната ми ръка. Аз съм имала повече допир с тази кухня, докато и бършех праха, от самото детето. Та, мисълта ми е, че не е нужно да се втурваме към Икеа или Лидл, само защото по Коледа тази или онази играчка е намалена, а защото детето има интерес към нея и това е темата, която го занимава в момента, а не защото занимава съседското дете или си мислим, че трябва да я има.
Многото не помага много
Честа заблудата е, че количеството и разнообразието ще помогне много. Малко проучване на Университета в Толедо от 2018 г. на 36 малки деца установява, че по-малкото играчки водят до по-фокусирана и креативна игра, отколкото много играчки. Едно 10-годишно дете в Обединеното кралство има около 238 различни играчки (не отделни кубчета и човечета, а системи от играчки) на стойност около £6500, а едно проучване в САЩ показва, че 8 от 10 деца, в действителност си играят с максимум 20 играчки от цялото разнообразие на материали, от което притежават. Някои деца са по-разсеяни от големия избор, други по-малко. Всъщност децата нямат нужда от голям избор.
Разнообразни предложения за игри
Ако имате много играчки у дома, можете да ги разменяте от време на време: някои от играчките могат да се съхраняват в мазето или да се разменят с други деца, така че от време на време да идват нови импулси. На определен период от време може да се освобождавате от някои играчки, но заедно с детето (в зависимост от възрастта): Наистина ли все още играеш с тази играчка в момента или можем да я оставим настрана, докато пак поискаш да играеш с нея отново? Разбира се, важно е детето наистина да може да вярва, че играчката ще се върне. Ако заплашваме да изхвърлим играчки, защото например не са подредени, трудно може да изградим такова доверие. Като цяло не трябва просто да заплашваме, че ще раздадем играчки или ще ги изхвърлим. “Ако не си подредиш играчките ще ги изхвърля!” или ”Ако не си носиш играчката/тротинетката ще я оставя тук, за да я вземе някой друг!”
Що се отнася до предложенията, налични в детската стая, трябва да обръщаме внимание не толкова на факта, да има 100 различни колички или плюшени животни, а по-скоро на това да има разнообразие от възможности за игра: нещо за конструиране, нещо за ролева игра (отвъд стереотипите), нещо за научаване на правила и сътрудничество като (кооперативни) настолни игри и т.н. Това дава на децата възможност да разширят различните области на развитие в играта и да научат за заобикалящата ги среда чрез играта.
Тук при нас има градини (като в нашата), където на периоди разчистват играчките или ги намаляват, за да стимулират социалната игра и въображението на децата, и да открият кои материали са наистина интересни в момента.
Фалшивата представа за заетото дете
Много родители смятат, че с повече материали за игра децата най-накрая ще могат да се занимават сами. Но децата са социални същества. Изучаването на света определено става чрез игра, но също така по същество чрез общуване с други хора – от всички възрасти. Като цяло очакването, че децата ще играят сами и тихо в детската стая за дълги периоди, е погрешно очакване. Тези фази със сигурност съществуват и има, и деца, които предпочитат да играят сами, и такива, на които не им харесва много, но много деца искат да са заедно, а не да играят сами, тихо и спокойно за дълги периоди от време.
Въпреки това като родители не можем и не трябва постоянно да заемаме ролята на игрови партньор. Също така не можем да заменим играта с други деца, защото като възрастни мислим и действаме по различен начин. Но можем да осигурим взаимодействие с други деца и да включим децата си в нашите действия и ежедневие – това често може да бъде чрез игра.
Нашето ежедневие обикновено ни оставя твърде малко място за всичките хиляди неща, които трябва да направим като родители – и твърде малко време заедно. Това е структурен проблем. В същото време имаме гузна съвест, че не искаме да играем с децата си. Понякога си мислим, че някоя играчка би била решение. Но повече играчки не означава непременно да имате по-щастливи, по-умни или по-интензивно играещи деца.
Играта е изключително важна за нашите деца: те се нуждаят от време, пространство и шанс да се занимават точно с това, което в момента ги занимава.
И нека не забравяме, че празниците не са време за повече подаръци, а за повече време заедно🤍