-Защо?
– Защото аз така казвам!“ не е подходящо обяснение за деца
Несъмнено има опасни ситуации, в които родителите нямат много място за маневриране: трябва да се действа бързо, например когато децата са в опасност на пътя. И понякога сме обяснявали даден факт сто пъти и не искаме да обясняваме точно същото нещо отново. Отвъд това обаче има много ситуации, в които ние родителите бихме могли да обясним, вместо да изиграем картата на властимащи в родителството: Важно е децата да могат да разберат защо искаме или не искаме нещо.
Родителите имат повече власт – и трябва да я използват разумно
„Защото аз така казвам!“ дава ясно послание на детето: „Аз съм по-силният човек и аз вземам решенията.“ Всъщност възрастните са в по-мощна позиция в сравнение с децата (факт) – обикновено имат повече сила, повече знанията, могат да планират в дългосрочен план и имат по-далечно виждане и имат повече (финансови) ресурси. Разбира се всичко това дава на децата сигурността, която имаме ние самите като обгрижващи ги личности. Въпреки това, е много важно как използваме това преимущество: защото – само защото ние превъзхождаме и този вид превъзходство също е от значение, не е нужно да го използваме върху детето и да го прилагаме като средство за натиск. Напротив: Точно защото сме по-възрастни, трябва да сме внимателни в действията си и да дадем възможност на детето да се възползва от това предимство.
Детето може да извлече полза, когато не трябва да следва безусловно инструкции, а когато може да научи защо и как се действа в конкретната ситуация. То научава това чрез примери и обяснения. Ние трябва да придружаваме действията си в ежедневието устно – това също подпомага разширяването на речника на малките деца – и да обявяваме действията предварително, както и да обосноваваме защо действаме така. Това не трябва да бъдат дълги обяснения, а кратки и разбираеми за възрастта на детето. Чрез обясненията създаваме възможност за разбиране на връзките и показване на уважение към другия човек: Дори и да е по-млад: „Аз те приемам сериозно като човек с твоята нужда за учене и развитие, и твоята нужда да се изживяваш като самостоятелна личност.“
„Усещам нуждата ти“
Обясняването на детето защо не е позволено да прави нещо точно сега, му предава: „Аз всъщност виждам твоето желание/твоята нужда и ти обяснявам защо не може да бъде изпълнено точно сега.“ Така с отговора си даваме посланието, че сме забелязали желанието/нуждата. Ако родителите покажат на детето по този начин, че нуждата е забелязана, то пак може да попита „Но защо сега не мога?“/„Но защо?“, защото все още е дете и не осъзнава своята нужда зад желанието и затова не иска да се отклони толкова бързо от осъществяването му. То също може все още да не е в състояние да съчувства на аргументацията на другия човек и да не разбира обяснението. Но разбира, че има обяснения. Че не е решено произволно, че е видяно като човек.
Обясненията помагат и на родителите
Словесното изразяване ни дава пространство да разсъждаваме върху собствените си мисли и действия: Да, защо всъщност искам това? Защо го правя по този начин, а не по друг начин? Дали го правя, защото така са ми го показали или защото винаги съм го правил по този начин и наистина ли има смисъл в действието ми? Или моето дете ми дава импулс да помисля над навиците и действия си, и може би да променя нещо? „Защото аз така казвам!“ често ни се явява като съкращение. Детето трябва да направи нещо толкова бързо, колкото ние искаме. Всъщност това не е пряк път, защото пречим да научим детето да може да решава и преценява само. Колко често ни се иска децата да се справят сами, да не задават винаги въпроси, да са компетентни да действат, но затова трябва да им дадем място от самото начало. А и да се научим, да изтърпим детското „не“ и да се отнасяме с уважение към него, дори и да не можем да отстъпим в момента.