Из дневника на една майка:
Да съм „добра майка“ вече не е достатъчно!
Семейство, домакинство, работа, партньорство, приятелства, хобита… и не само, че трябва да съберете всичко под една мишница… добре две, но и да бъдете перфектни в него. Тъй като „просто добра“ не е достатъчно на много места днес, поне така ни се внушава. Особено като майка. И ако е възможно, все пак го правете сами без външна помощ, защото това означава да си в крак с времето. Стигнахме не само до супермайката, но и вече във времената на самооптимизиращата се майка:
Денят е 24 часа и енергията е ограничена
Денят има 24 часа, в които можем да изпълним задачите си. Първо, трябва да се погрижим сами за себе си да задоволим основните си нужди, като сън и храна. Има и други потребности, които могат да бъдат задоволени, стига да бъдат задоволени основните нужди. В допълнение към нашите основни нужди, които искат да бъдат задоволени, съществуват – поне през първите няколко години – основните нужди и на детето, чието задоволяването зависи изцяло от нас възрастните: разбира се изпълнението и на тях трябва да стане в рамките на тези 24 часа от деня. Ако получаваме подкрепа ще намерим някой и друг час, които ще използваме и за нашите 24 часа. Но ако не сме подкрепени (или само малко), трябва да използваме много от собственото си време и почти не остава време за нашите собствени нужди.
Понякога дори не осъзнаваме колко много енергия и време наистина инвестираме в децата и семейството си. Психологът Патриша Камарата пише в книгата си „Get Out of the Mental Load Trap“, че има многото невидими задачи, които ние машинално изпълняваме в ежедневието си и нарича това „психическо натоварване“. Тя също така пише:
„Енергията е крайна (трябваше да знам това от часа по физика). Енергията е торта. Мога да изрежа осем или шестнадесет парчета, но това не прави тортата по-голяма и накрая тя пак свършва. Имах достатъчно енергия за работа и дете, и за второто стигаше, но с третото дойде краят на силите.“
Дните ни са ограничени във времето, енергията ни не е неограничена. Всичко това поставя ограничение на това, което можем да правим и какво още можем да свършим. Работа, домакинство, семейство, приятели, хобита, партньорство… Списъкът ни със задачи/неща, които трябва да свършим е дълъг. Толкова дълъг, че трудно се вписва в ежедневието. Това, което забелязваме често, отново и отново: Имам повече задачи, отколкото време. Не мога повече, не мога да измислям повече време – времето ми не е еластично. Максимумът от възможни дейности е достигнат.
Не само всичко, но и това всичко трябва да бъде перфектно
Имаме „психическото натоварване“, със задачите, които вече са много и често не можем да се справим сами, но въпреки това все още не сме стигнали до края на пътя. Защото не става въпрос само за това, че правим всичко това, но и как: не е достатъчно само да свършим работата и да бъдем доволни от нея. Наистина ценен е този, който прави кариера въпреки грижата за семейството. Но внимание: Ако се върнете на работа твърде рано ще е погрешно и се счита за егоистично. Вече не е достатъчно просто да вършите домакинската работа, трябва да бъдем внимателни, за да имаме в крайна сметка блестящо подреден апартамент – инстаграмируем. Не е достатъчно просто да се чувствате добре в собствената си кожа, докато вършите цялата работа, най-високите изисквания се поставят и към телата ни. Немската сексоложка Катя Грач пише за това в книгата си „Die MILF – Mädchenrechnung“:
„Балансирането между работата и семейството беше вчера. В крайна сметка хората растат с предизвикателствата си. Тъй като всички добри неща са три, факторът за сексапила завършва дебата за съвместимост.“
Не само съпруга, майка и кариера, но и добре изглеждаща и секси. И като допълнение към всичко това, идва и възпитанието на децата, в края на краищата децата трябва да бъдат насърчавани по възможно най-добрия начин, подготвени за бъдещето и възпитавани по модерен начин. Как да направите това също трябва да бъде прочетено, обучено и научено едновременно. Защото ако „детето не се държи добре“ (каквото и да означава това, защото децата са си деца), в крайна сметка родителите са виновни и най-вече майката, както обикновено се гледа критично на родителското поведение и най-вече на майката. Нали знаете майката е виновна за всичко!
Баща, който е разсеян от своите интереси, работа и задължения в света на възрастните, е, добър баща; майка, която прави същото, проваля децата си.
Самооптимизацията – капанът
Натискът върху семействата е огромен. Това е в пъти повече, когато има семейства, които нямат подкрепа или при самотни родители. Всички задачи трябва да бъдат изпълнени, всички области на живота трябва да се третират еднакво и всяка една област трябва да бъде перфектна. Получаваме това послание чрез рекламата, Инстаграм, социалните медии и т.н.: Не сте достатъчни просто така, трябва да направите повече. Ако сте жена, децата ви трябва не само да са добре „възпитани“, красиви и спретнати, вие трябва да сте образована, начетена, във форма, здрава и красива, внимателно поддържана и гримирана, с добре прическа и облечена. И ако вече не си, значи трябва да си. Трябва да оптимизирате себе си: извлечете максимална полза от наличното време, използвайте всяка минута разумно. Ако тялото ви не е перфектно, можете да използвате приложения, за да го оптимизирате и дефинирате по-добре – „само за 5 минути на ден до мечтаната фигура“. Ако не сте сигурни относно родителството, трябва да използвате ръководства и да сте запознати с проблемите на привързаността, развитието и развитието на мозъка, сякаш сте учили педагогика или психология. Ако не познавате основната литература за теорията на привързаността и нейните автори, вие сте изгубени в някои групи във Фейсбук. Образовайте се и използвайте времето перфектно и оптимално, за да извлечете най-доброто от себе си – и малко повече, нека да развием стремеж към съвършенство. Изгарянето вече не е просто болест сред корпоративните мениджъри, то също така настигна семейните мениджъри и се разпространява оттам към останалите членове на семейството. Ние сме или трябва да бъдем самооптимизиращите се родители, които ще успеят да оптимизират детството. Еврика!
Ти си достатъчно добра
Това е на раменете ни. Много аспекти на това засягат майките и бащите, но майките са особено засегнати. Ние родителите сме точно в средата на индустрията за самоусъвършенстване. Колко от това можем да поемем варира от човек до човек и е свързано с личните ни ресурси, но също и с нивото на подкрепа, което използваме по-малко, за да се отпуснем наистина, отколкото да имаме време, за да работим за нас или върху нас. Когато бебето подремне, кухнята бързо се подрежда, а банята се почиства, вместо да си починем.
Но големият въпрос е: защо? Какво трябва да ни донесе всичко това, за да оптимизираме максимално всяка една част от живота? Наистина ли ни обещава релакс в далечното бъдеще? Какво стана с принципа „Пътят е целта“, който ни позволява да се наслаждаваме на дните си. Не е сигурно дали това да се усъвършенстваме наистина ни носи нещо, защото летвата винаги може да се вдига по-високо. Но това, което знаем досега, е, че е достатъчно „просто“ да бъдеш достатъчно добър. Не е нужно да бъдем супермайки, дори ако постоянно от всички страни ни го казват.
Добра си такава, каквато си. С вашия личен фокус, във вашата индивидуалност. Вие сте това, което е правилно за вас и това, което е правилно за теб. Вместо непрекъснато да се оптимизираме, може би трябва да бъдем честни със себе си и да се гордеем с това, което постигаме – независимо дали сме работещи майки или домакини. И не трябва (трябва да) да изискваме повече от себе си, а от обществото: повече подкрепа, по-малко натиск. Нека проявим/очакваме повече разбиране. Нека да признаем и потупаме по гърба, вместо да повдигаме вежди и раздаваме съвети за оптимизиране.
Искрено Ваша и неоптимизирана майка на чуденцето!
Извори и още по-темата:
- Katja Grach (2018): Die MILF-Mädchenrechnung
- Patricia Cammarata (2020): Get Out of the Mental Load Trap. How to achieve a fair division of work within the family
https://community.thriveglobal.com/why-its-harder-to-be-a-mother-today-than-it-was-30-years-ago/
https://www.zeit.de/zett/politik/2020-05/wie-es-sich-anfuehlt-heutzutage-mutter-zu-sein