Лексикон
А
Автономна фаза
Периодът между 1-ия (1,5) и 5-ия рожден ден е т. нар. фаза на автономност (позната още като: предизвикателна фаза, бебешки пубертет и т.н.), в която се срещаме с повече емоционални избухвания и откази при децата. На тази възраст децата се откриват като личности, но тъй като все още не са достигнали когнитивната зрялост за възприемане на перспектива, те не могат да разберат, че другите хора не винаги имат същите знания за ситуацията или същите нужди и желания като тях. Това често води до недоразумения между възрастни и деца. Освен това фазата на автономност е времето, когато децата за първи път опознават пълния набор от чувствата си. Тъй като на тази възраст техният емоционален мозък се развива по-бързо от техния логически мозък, те лесно биват завладени от силата на собствените си емоции.
Активно слушане според Томас Гордън
Междуличностната комуникация винаги е между подател, който съобщава нещо чрез думи, и получател – човек, който слуша и декодира думите. Дешифрирането на изпратените думи също не е лесно, защото тълкуването на казаното винаги е субективно. Активното слушане (също: емпатично слушане) описва процес в рамките на диалог между двама души, в който слушателят се опитва да повтори това, което другият човек е казал със собствените си думи, без да осъжда. Перифразирането предизвиква чувства у подателя – той или тя може да се съгласи с интерпретацията на получателя или да я отхвърли. Активното слушане е просто процес на разбиране, така подателя често може да разпознае проблема си и сам да стигне до възможното му решение.
Книгата по темата: Томас Гордън (2010): Трениране на успешни родители
Д
Да-Среда
Да-средата може да е апартамент (или друго място), в който е създадена подходяща (безопасна) за деца обстановка, така че родителите да казват „не“ възможно най-рядко. Скъпите или чупливи неща се поставят на недостъпно място. Опасните предмети се заключват с предпазни ключалки за деца. В благоприятна среда детето може най-спокойно да преследва желанието си да изследва и учи. В кухнята например има шкаф с нечупливи съдове и прибори, които детето може да слага и вади. Долните редове на библиотеката могат да бъдат запълнени с детски книги, така че детето да може да ги извади и да ги разгледа само, без случайно да скъса ценните книги на възрастните.
К
Контрол на импулсите
Контролът на импулсите е способността за контролиране или потискане на собствените афекти и импулси. Малките деца все още нямат този контрол на импулсите, защото „клетъчната мрежа“, която регулира нашите импулси, префронталната кора, все още не е напълно развита. Следователно мисленето и действието при децата се случват почти едновременно: приятел е ударен от гняв, от разочарование кулата е съборена или те се откъсват от ръката на родителите на оживена улица, защото баба е видяна от другата страна. При по-големи деца и възрастни преди да последват този импулсът в мозъка се преминава през невробиологична контролна верига. Там за части от секундата се взема решение дали е разумно да се следва импулса. В зависимост от това как се оказва тази оценка, импулсът се осъществява бързо, по-бавно, слабо или изобщо не. Едва около 6-годишна възраст децата са в състояние умерено да контролират повечето от своите импулси
Ко-регулация (съвместна регулация)
Децата носят със себе си още от утробата, определен основен инструментариум за регулиране и толериране на чувствата и емоциите, и произтичащия от това стрес. Дори много малките бебета са в състояние да се отдръпнат от неприятните стимули или да смучат палците си, за да се успокоят.
Повечето от стратегиите за регулиране на стреса обаче се развиват едва в хода на живота. Ако бебето е прекалено уморено например, то понякога не намира начин да заспи само и не може да престане да плаче. Родителите ко-регулират, когато гушнат детето и след това го люлеят, тананикат, дават мляко и т.н., за да може детето все пак да заспи. Чувствата могат да бъдат съвместно регулирани чрез превеждане на видимото поведение на детето с думи, които детето все още не притежава в своя речник. То научава какво чувства в момента. Чрез гушкане, нежно люлеене, пеене или носене, страхотните чувства могат да бъдат понесени с помощта на възрастни и накрая интегрирани в собствения емоционален канон.
М
Магическа фаза
От 2- до 6-годишна възраст децата се намират в т. нар. „вълшебната фаза“. В тази фаза те си обясняват явления, които все още не разбират чрез магия, чудеса или вълшебства. В тяхното въображение всичко е възможно. Например, когато родителите се опитват да обяснят, че е опасно просто да тичат по улицата, децата в магическата фаза ще отговорят, че могат да спрат колата с ръцете си, преди да ги прегази или да я прескочат. Те също така не разбират, че не можете просто да оставите тротинетката си на детската площадка, когато сте твърде уморени. Децата наистина смятат, че тя ще бъде в стаята им на следващата сутрин. (И често това се случва, разбира се с наша помощ. Магия!) В магическата фаза децата вярват в Дядо Коледа, Великденския заек, Феята на зъбите, Феята на биберона, във вещици, призраци и т.н. Това може да доведе до страхове. Защото, ако Дядо Коледа може просто да влезе в къщата без ключ, за да донесе подаръците, крадците или вълците вероятно също могат да направят това. Тези страхове трябва да се приемат сериозно, но могат да се преборят и „магически“. Например със “ STOP-Monster“ спрей – срещу чудовищата под леглото, с магически заклинания, които правят вратата устойчива на взлом и т.н.
П
Префронтален кортекс (Челен мозък)
Префронталната кора се състои от неврони клетъчни мрежи, които се намират във фронталния лоб над очните кухини и съставляват голяма част от това, което възприемаме като социално приемливо поведение. Префронталната кора е като рационална контролна верига, където се оценяват всичките ни спонтанни импулси. Префронталната кора също помага на нас, хората, да си поставяме цели за бъдещето, да планираме действията си в главата, преди да ги предприемем, да се фокусираме, да насочваме вниманието си, да се въздържаме от ядене на торта всеки ден, да се вдигаме от леглото, въпреки че наистина сме уморени, а също и да продължим нататък въпреки ударите на съдбата. Накратко, префронталната кора е нашият човешки супер инструмент.
Причинно-следствена връзка
От около 6-месечна възраст децата проверяват принципа на причинно-следствена връзка. Например, ако детето има дрънкалка в ръката си и ръката му се движи (причина), тогава има звук (следствие). Това е толкова вълнуващо, че детето изследва причините и следствията в цялата среда в продължение на няколко години: Ако изпуснат чинията, тя пада и се чупи. Но ако изпусне плюшена играчка, тя също пада, но не се чупи. Когато конецът на пеещата играчка се издърпа, започва да пее. Когато ухапе мама за ръката, става шумно. Ако като възрастен искате да предотвратите определени причинно-следствени изследвания, например ухапване при малки деца и бебета, причините (ухапването) не трябва да бъдат последвана от шумно следствие (викане, крещене, каране). Ако следствието не е толкова ефектно, играта бързо става скучна.
Психична хигиена
Психичната хигиена включва всички мерки, които служат за защита и поддържане на психичното здраве. При децата това често е плач, гняв или гушкане за облекчаване на вътрешния стрес. Те обикновено все още имат добър достъп до това, от което психичното им здраве се нуждае в момента. Възрастните също са изложени на вътрешни и външни увреждащи фактори (работно място, трафик, стресови ситуации от други) през деня. Психичната хигиена като дихателни упражнения, йога, масаж, слушане на музика, рисуване, срещи с приятели или дрямка трябва да противодейства превантивно и лечебно на тези външни и вътрешни стресори.
Р
Родителство ориентирано към нуждите (Привързано родителство)
Семейните действия и решения се претеглят спрямо истинските нужди на всеки член. Ако нуждите се сблъскат – например нуждата за почивка на родителите, с нуждата на децата за игра – трябва да се прецени коя нужда натежава най-много в момента. По-специално родителите трябва да внимават да не оставят собствените си нужди настрана в полза на децата си отново и отново. Грижата за себе си е важна част от родителството основано на нуждите. Ориентирането към нуждите не трябва да спира до собственото семейство – понякога нуждите на чуждото дете са толкова големи на детската площадка, че човек трябва да задоволи неговите пред това на собственото си дете.
Родителството ориентирано към привързаността
Родителството, ориентирано към взаимоотношения и връзките, има за цел да остане емоционално свързано и „във връзка“ с децата, дори в моментите на спорове и гняв. Има пет стълба, които поддържат добрите отношения между хората:
1) Да бъдете наистина забелязани, 2) Да обръщате внимание на интересите на другите, 3) Да правите нещата заедно, 4) Емоционален резонанс и 5) Съпричастност към другия човек.
Книга по темата: Graf D., Seide K. (2018): Das gewünschteste Wunschkind aller Zeiten treibt mich in den Wahnsinn: Der entspannte Weg durch Trotzphasen 5 bis 10 Jahre Beltz 2018
С
Свободна игра
Свободната игра – за разлика от ръководената игра – позволява на детето да реши за себе си какво иска да прави. То само избира играта, материала, мястото, времето, правилата и партньорите в играта. Възрастните могат да играят заедно, но не трябва да поемат инициативата, а да чакат и да видят какво прави детето. Свободната игра е най-важната форма на обучение в детството. В играта детето натрупва опит, работи върху страховете си, разпознава стратегии за решаване на проблеми, научава социални умения, развива креативност и овладява предизвикателни ситуации.
Ф
Фигура на привързаност
Фигурите на привързаност са хора, с които детето целенасочено и избирателно изгражда емоционална връзка. Привързаните лица не са лесно взаимнозаменяеми с други обгрижващи детето. Децата предпочитат да търсят близост, утеха и сигурност от хората, на които държат.