Разбирането на емоциите на децата и управлението на техния гняв са от съществено значение за всеки родител. В моменти, когато светът изглежда хармоничен, внезапно детето може да се озове в състояние на емоционална криза. Този период може да бъде много предизвикателен за нас, но важно да не забравяме, че това е част от техното развитие.
Една от причините за гнева може да бъде неуспехът на детето да постигне желаното. Важно е да бъдем търпеливи и да подкрепим детето в усилията му, докато се стреми към целите си. Възможно е и друг възрастен – приятел, родител или учител, да не разбира напълно нуждите и желанията на детето. Тук е важно да се установи открита комуникация, за да се избегнат конфликтите.
Комуникирането с други деца може също да предизвика гняв у детето, особено ако става въпрос за играчка, която е обект на желание. Това предизвикателство предлага възможност за учене на детето за разбиране на чуждите чувства.
Всеки от нас може да се изправи пред предизвикателства, свързани с гнева на детето си, като насърчава положителното поведение и създава сигурно пространство за изразяване на емоциите. Помагането на децата да се справят с гнева е ключов етап в техния емоционален растеж и развитие.
„Времето учи“ е важно послание, но предизвикателство за детето
Тези думи -„Времето учи“ – са едно послание, което се оказва от съществено значение за развитието на всяко дете, но също така предизвикателство за самото дете. Има множество различни причини, поради които детето може да изпита гняв. Този емоционален отговор е част от процеса на осъзнаване и усвояване на света.
През първата година от живота си детето осъзнава собствената си индивидуалност и се стреми към самостоятелност. То преминава през етап на развитие, където усъвършенства двигателните си умения и е готово да се включи активно в заобикалящия го свят. От разговори до двигателни действия и социално взаимодействие, детето желае да научи и изживее всичко, което е необходимо за неговия живот.
Въпреки че то може да преодолява много предизвикателства, в определени ситуации чувствата му могат лесно да вземат надмощие. Ако нещо не се случи по план, адаптирането към новата обстановка може да предизвика гняв и фрустрация. Важно е за родителите да бъдат разбиращи и подкрепящи, като се включат като партньори в процеса на регулиране на чувствата на детето.
Развитието на уменията за саморегулация е постепенен процес, но с подходящо обгрижване и насърчаване, детето ще усвои необходимите умения за справяне със своите емоции в по-продължителен период от време.
Приемането на чувствата на детето е важно
Приемането на чувствата на детето е ключово за развитието му, особено когато се изразява чрез поведение, което може да бъде предизвикателство за родителите. Влизането във връзка с детето в моментите, когато то е изцяло погълнато от своите емоции, изисква търпение и разбиране. Важно е родителите да осъзнаят, че дори стресиращото поведение на детето представлява начин за изразяване на неговите чувства, когато не може да ги изрази чрез думи.
Например, ако детето хапе, плюе или удря, това може да бъде начин за него да изрази несъгласие, за да се справи със своето безсилие. В тези моменти е важно да се погледне зад действията и да се осъзнае, че те са форма на комуникация, която детето избира поради своето чувство на безпомощност.
Въпреки че справянето с такива силни чувства може да бъде предизвикателство, родителите трябва да предоставят на детето сигурно убежище и подкрепа. Важно е да се установи връзка, която излъчва разбиране и грижа за всички емоции на детето. През този процес, родителите играят важна роля, като помагат на детето да разбере, интерпретира и се справи със своите чувства. По този начин, с времето, детето постепенно ще придобие уменията за саморегулация и ще се научи да се справя с емоционалните предизвикателства.
Какво можем и какво не можем да правим в моменти на големи емоции
В моменти на големи емоции, родителите имат важна роля в поддържането на емоционално здравословна среда. Ето какво можем и не можем да правим:
Какво можем да правим:
- Прегръщане на емоциите: Позволете на детето да изрази своите чувства без страх от осъждане. Прегръдките (ако ги допуска в този момент) и утешителните думи показват, че разбирате и приемате неговите емоции.
- Безусловна подкрепа: Покажете на детето, че го обичате независимо от емоционалните му състояния. Това го уверява, че може да се доверява на вас, дори когато изпитва сложни чувства.
- Невербално разбиране: Понякога детето не може да бъде заговорено на момента, защото не може да реагира на речта ни и ние можем само да обсъдим ситуацията и възможните алтернативни пътища на действие по-късно.
Какво не можем да правим:
- Отхвърляне на чувствата: Игнорирането или отхвърлянето на емоциите на детето може да предизвика повече стрес и безпокойство. Това може да създаде усещане, че чувствата са неприемливи.
- Подиграване или арогантност: Не трябва да се подиграваме с чувствата на детето или да ги приемаме като несериозни. Това може да доведе до усещане за неприемане на неговата съшност.
- Натиск за бързи решения: Някои ситуации може да изискват време, преди детето да е готово да се заеме с тях. Не налагайте бързи решения, а предоставете пространство за разбиране и приемане.
Разбирането и приемането на емоциите на детето подпомагат построяването на здрава емоционална връзка и утвърждават доверието между родител и дете. Този процес създава основа за по-нататъшно регулиране на емоциите и изграждане на сигурна привързаност.
Използвана литература и страници:
Daniel Goleman (1995): Emotional Intelligence: Why It Can Matter More Than IQ
Shefali Tsabary (2010): The Conscious Parent: Transforming Ourselves, Empowering Our Children
https://www.foothillsacademy.org/community/articles/self-regulation-difficulties (06.09.22)
https://www.parentingforbrain.com/self-regulation-toddler-temper-tantrums/ (08.09.22)