Кутия с трикове
Детето ми изпада в гневни изблици – нека придружим
Родителите трябва да осъзнаят, че по време на избухване детето е буквално залято от непознати и нови чувства. Децата на възраст между 1 и 6 години (а и по-дълго) все още не могат да се самоуспокояват при такива кризи, без мозъкът им да премине в авариен режим. Те се нуждаят от подкрепа и от съвместно регулиране с фигурата на привързаност.
Добре е да знаем
В случай на избухване има три стъпки, които можете да предприемете с детето си:
Стъпка 1: Установете уважителен контактСлезте на нивото на очите и покажете състрадание. Често невербално (зависи от детето), но ако искате да формулирате емпатията си вербално, използвайте няколко кратки думи, за да изразите детските чувства и ги повторете тихо: „Ти си ядосан! Ядосан! Казваш: Не, тати! Не! Не искам да спя!“
Стъпка 2: Останете на страната на дететоПриемете силните чувства, дори ако детето не иска физически контакт, останете до него, за да чувства подкрепата ви. Не забравяйте, че това е техният начин да изразят разочарованието или безсилието си – случва се на всички деца по света и се нарича етап на развитие. Това не е провокация, инат и т.н.
Стъпка 3: Придружете и се свържете„Аз съм тук до теб.“ „Ще се справим заедно.“ Придружаването започва още в стъпка две. Търпението ни ще даде сили на детето да ни потърси. А когато пожелае нашите прегръдки, ще се свържем и ще започнем да зареждаме емоционалния резервоар.
Между другото
Търпението е нашият ключ към детето. Не можем да го научим на търпение, ако не му го покажем. А и така изграждаме увереността, че всички чувства са приети и „Аз съм обичан такъв, какъвто съм“ (самочувствието). Мозъкът на детето буквално „дава заето“ и само изразената емпатия, търпение и физически контакт могат да помогнат в тези ситуации.
Мозъкът на детето ми дава заето
Ако малко дете има стресиращо преживяване, например ако възрастните забранят нещо, емоционалният мозък поема и до голяма степен блокира функционирането на когнитивния и „търпелив мозък“. Детето е завладяно от емоциите си – ядосва се. Хвърля се на земята, крещи, плюе, удря, рита и е напълно извън себе си. В този момент детето е завладяно от силата на емоциите си и неговата регулационна система за преработване на стреса е напълно претоварена.
(добре е да знаем, за) Да реагираме
Ако искате да достигнете до дете в това състояние с думи, имате много лоши шансове, тъй като когнитивният мозък е отговорен за вербалния език. В този момент той е, меко казано, „извън строя“. Най-добрият импулс е да не си отваряме устата, в повечето случай нищо добро няма да излезе от нея. Нищо чудно, че обичайните опити за успокоение от страна на нас родителите са обречени на провал – децата ни просто не ни разбират! Не могат да ни разберете, защото в момента няма достъп до зоната за гласово разпознаване. Почти като: „Телефонът на абоната е изключен или извън обхват“. Физическият контакт може да има успокояващ ефект поради освобождаването на окситоцин, един от хормоните на щастието. Не всички деца обаче са готови за физически контакт в този момент. Затова пледирам за придружаване чрез търпение, изчакване и готовност за физически контакт.
Между другото
Ако сме в изчакване е хубаво да придружим изблика на гняв на детето със състрадателно изражение на лицето, жестове и подобаващ тон на гласа. Всичко това се декодира от емоционалния мозък на детето и се трансформира в съпричастие: „Родителите ми разбират това, което чувствам“.
Детето ми не иска да си мие зъбите
Миенето на зъби често е досадно неудобство за децата. Нерядко отказът може да бъде, защото в момента им расте ново зъбче и почистването боли. Те все още не разбират и не знаят колко неудобен, а и болезнен, може да бъде кариесът. Затова родителите не могат да се уповават на здравия разум у децата и трябва да намерят други стратегии, за да ги мотивират да си мият зъбите.
Да реагираме спокойно
Четете книги за миенето на зъбите с детето, за да го вдъхновите към тази темата!Разнообразявайте пастата за зъби, някои имат наистина неприятен вкус за децата.Не се притеснявайте да правите истински щуротии докато миете зъбите. Измисляйте смешни истории за това кого или какво преследвате, докато го изтриете от зъбите. Всякакви смешни звуци са позволени.Измислете си своя собствена песен за миене на зъби. Интернет предлага безброй идеи като основа, а и с мелодията на любима песен, но със смешен авторски текст, също е много забавно.Позволете на децата си да гледат книжки или снимки, докато почиствате зъбите.Внимателно почиствайте около мястото, където расте ново зъбче.Спокойствие, спокойствие и пак спокойствие…, а и дълбоко дишане.
Между другото
Накарайте вашия партньор или дете да измие зъбите ви за забавление. Някак неудобно и малко или много неприятно, нали? Ето защо трябва да чистим много внимателно, за да избегнем болката. (Този съвет е намерен в книгата: “Das gewünschteste Wunschkind aller Zeiten treibt mich in den Wahnsinn: Der entspannte Weg durch Trotzphasen” от Danielle Graf)
❗В Германия зъболекарите съветват ние родителите да почистваме и допочистваме, зъбите на детето, докато се научи хубаво да пише. Тогава се смята, че те са в състояние да приложат необходимата сила и старателност, за да измият зъбите си.
Детето ми не се облича само
Много деца не обичат да се обличат сами. Някои са сови, а не чучулиги или имат други планове и им е трудно да се съсредоточат върху тези сложни действие. Някои харесват гушкането и близостта на обгрижващите ги любими хора. Някои деца несъзнателно използват времето за напълване на емоционалния си резервоар, когато им се помогне да се облекат сутрин, за да издържат напрегнатия си ден. За други студът, свързан с обличането на пижамата или дрехите, е некомфортен.
Да реагираме спокойно
Помогнете на детето да се облече, дори ако може да го прави вече само. Когато помагаме на децата си да се облекат сутрин, ние им даваме малко физически контакт и любов, и им даряваме едно приятелско общуване. Поставете дрехите върху парното, за да се загреят предварително (майка ми така правеше).Купувайте дрехи, които са лесни за обуване/обличане – чорапи, които са твърде малки, водят до фрустрация, а да се заклещиш в тениската или роклята никак не е приятно. Пробвайте да подредете дрехите в линия на пода, която да даде на детето ви разумен ред за обличане – гащи, потник, чорапи/чорапогащник, тениска/пуловер, панталон/пола и т.н.. Отложете обличането – понякога е по-лесно в детската градина, с риск да изглеждам (а може и да съм) мързелива майка, ми се е случвало да отиде детето до градината с пижама и яке и там да го облека с дрехите за през деня.
Между другото
Ако попитате възпитателките или леличките в градината, кога децата обикновено могат да се обличат напълно сами, те отговарят най-често: „На около две до три години“. Много родители са изумени, защото имат усещането, че вкъщи нещата се случват много по-късно. Повечето деца наистина могат да се облекат доста рано без чужда помощ, ако им позволим. Те обаче се радват на всяка близост с нас и нека не им я отнемаме, само защото се смята, че “трябва да могат…”.
Детето ми ме провокира
Малките деца не могат да провокират! Децата във фазата на автономност никога не правят умишлено нещо лошо, за да дразнят родителите си, защото все още не могат да се поставят на мястото на другите – те просто когнитивно все още не са в състояние да направят това. Децата са много добре подготвени от природата да придобият всички умения, но те не са родени с готови мисловни модели и междуличностно разбиране. Първо трябва да придобият опит. За това им трябва време и добронамерена среда.
(добре е да знаем, за) Да реагираме спокойно
Умишлената провокация е възможна само когато децата имат способността да съчувстват на другите и притежават достатъчен контрол на импулсите си. Това обикновено става до около 4-5 годишна възраст (но не е общовалидно). Затова не е изненадващо, че на тази възраст „предизвикателната“ фаза внезапно спира. Ако едно дете очевидно се държи лошо, то иска да привлече вниманието към факта, че важни нужди не са удовлетворени. Възможно е детето да е загубило чувството, че е ценно за нас или е трябвало да сътрудничат твърде много този ден. Затова лошото му поведение ще бъде подхранвано от тази незадоволена нужда, докато не предизвика отговор и не привлече вниманието ни.
Между другото
Винаги приемайте, че детето действа с най-добрия възможен мотив! Никога не му преписвайте лоши намерения, защото това ще е несправедливо. Реагирайте на провокативното поведение на децата си с повишено внимание, активно слушане и много любов. Това е единственият правилен отговор на техния вик за помощ.
Детето ми ме лъже
Малките деца понякога лъжат, така че както се казва чак ушите им пукат. Истинската лъжа обаче изисква детето съзнателно да казва неистина, за да постигне определена цел. За да направите това, способността за съчувствие към другите трябва вече да е развита, защото лъжата работи само ако другият човек също вярва в нея. Осъзнаването, че имате различно ниво на знания от друг човек и че можете да използвате това в своя полза, е голяма стъпка в развитието. (виж Теста Сали-Ани)
Да реагираме спокойно
Реакцията ни трябва да бъде съобразена с причината за лъжата: Фантастични лъжи в магическата фаза: Тогава не се говори за лъжи, а че детето просто използва въображението си. Можете да се присъедините към фантазиите или изразете съмненията си с намигване. Лъжи поради страх от наказание или срам: Преосмислете предишните си реакции към непохватността на детето. Създайте култура на “може да се поправи” във вашето семейство: помислете заедно как детето, когато счупи нещо или направи бъркотия може да “поправи” нанесените щети или заедно разтребите. Това засилва емпатията на детето. Лъжа, за да се направиш на важен или за да се изфукаш: Това е напълно нормална фаза. Спокойно размислете над нещата в перспектива и помислете дали в семейството, градината или сред приятелчетата няма твърде много конкуренция.
Между другото
Четиригодишните лъжат на всеки два часа, а шестгодишните – веднъж на час. Проучванията показват също, че 96% от всички деца лъжат редовно.** Възрастни също. Също така имайте предвид: Децата понякога забравят неща или им “изкачат от ума” и затова понякога лъжат без да осъзнават.
https://onlinelibrary.wiley.com/doi/book/10.1002/9781119679028
Детето ми има „истерика“ след детската градина
Децата функционират цял ден в детската градина и когато ги вземем батерията на техният самоконтрол свети в червено. Често се случва точно тогава децата да избухна в гневен пристъп, да се се „разлигавят“ или да хленчат. В такива ситуации възрастните служат като гръмоотводи. Децата трябва да бъдат уверени, че все още са обичани безусловно. Ситуацията е уморителна (често и ние сме на края на силите си след дълъг работен ден), но също така спокойното придружаване е много важно за детето – за използването на тази ефективна стратегия за управление на стреса.
Да реагираме спокойно
Не оказвайте натиск върху детето си. Когато самоконтролът е изчерпан, то не може да сътрудничи. Останете съсредоточени и му дайте време да се отърве от стреса си чрез избухването.Дайте почивка на детето си от „слушкането“ в детската градина: Опитайте се да отидете на чист въздух сега, играйте на воля или просто отидете на разходка. Мозъкът на вашето дете се нуждае от време, за да се възстанови.Избягвайте допълнителен социален стрес: Някои деца не могат да бъдат вече внимателни след детската градина и се чувстват по-добре, ако могат да играят сами в стаята си у дома или с нас, вместо с приятели на детската площадка.Понякога децата изпитват глад след детската градина и са толкова ядосани, защото са гладни, тогава здравословните закуски помагат да се разсее ситуацията.
Между другото
С хора, които не са на върха на йерархията на привързаността на детето, децата обикновено не се „побъркват“ след детската градина: баби и дядовци, по-големи братя и сестри, детегледачки и т.н. обикновено успяват да вземат детето и да го приберат без избухвания и без забавяне. Използвайте тази помощ, за да избегнете стреса за вас.
Детето ми не иска да подрежда
За да може човек да подрежда систематично, се нуждае от умения за планиране. Това се развива с времето, тъй като префронталната кора на мозъка става все по-способна да работи, докато порастваме. Малките деца със сигурност могат да помогнат с подреждането, но те все още не могат да го направят сами по систематичен и планиран начин. Така че е разумно да предоставите наистина конкретни инструкции стъпка по стъпка, които да им помогнат, за да се справят с подреждането.
Да реагираме спокойно
Вие решавате, че нещата трябва да бъдат подредени, обаче детето ви може да реши в определена рамка кога. Децата обикновено са по-склонни да правят компромиси, когато им е позволено да вземат автономни решения и да действат независимо.Децата се нуждаят само от няколко играчки. Колкото по-малко купувате, толкова по-лесно ще бъде подреждането.Дайте на детето си конкретни инструкции с малки стъпки, например „Вземи всички сини блокчета от пода и ги постави в тази кутия.“ Най-добре е всяка играчка да има определено място. За по-малките деца можете да залепите снимка на съответния тип играчка.
Между другото
Почиствайте като ритуал с децата си всеки ден в определено време (в идеалния случай: преди вечеря) за точно 15 минути. В къщи пускаме една и съща песничка, която е предвестник на почистването. Всичко, което е останало, се изчиства на следващия ден. Комбинирайте подреждането с приятни неща като пеене, танци или игра заедно.
Детето ми се страхува – Да придружим страховете на детето
Усещането за страх е неразделна част от развитието на детето. От еволюционна гледна точка чувството за страх има важна функция. Страхът гарантира нашето оцеляване, тъй като ни предпазва от излагане на ненужна опасност. Той ни кара да претегляме рисковете и да преосмисляме критично постъпките си. Тези, които изпитват страх, стават по-предпазливи и анализират опасностите по-точно. Ако не се страхувахме, човечеството щеше да изчезне.
Да реагираме спокойно
Винаги приемайте страховете на детето сериозно, колкото и абсурдни да ви се струват. Реагирайте окуражително и внимателно. Никога не омаловажавайте страховете. Ние сме безопасното убежище за нашите деца.Изразете вербално страховете на детето. Облечете страха в думи, т.е. назовете чувствата, които може би стоят зад страха. Ако детето ви вече може да говори, използвайте активното слушане (напр. според Томас Гордън), за да откриете същината на страха.Използвайте „магически предмети“ (напр. спрей против чудовища) – детето е в магическата фаза, то вярва в нея и тя ще му помогне!Накарайте детето си да пее в ситуации на страх (може и заедно) – това прогонва страховете, защото на мозъка му е трудно да се концентрира върху двете неща едновременно.
Между другото
Трябва да признаем пред себе си, че страхът е нашата защита и да спрем да го виждаме като нещо негативно, с което трябва да се борим. Не е наша задача да предпазваме децата си от страховете – много по-важно е да ги придружаваме и да им даваме сигурност и подкрепа. Така те ще се научат да се справят със страха, да се справят с него и да излизат по-силни от ситуацията.
Детето ми хвърля храна
Хвърлянето на чинии, чаши или храна е класика за малките деца. Това се случва по-често във фазата на изследване на причина-следствие. Децата опитват отново и отново какво се случва, когато изпуснат неща. Винаги ли падат? Чупят ли се нещата? Какви звуци издават различните предмети? Те изследват силата на гравитацията и физическите закони на нашия свят. Така че това поведение всъщност е нормално и има смисъл.
Да реагираме спокойно
Дайте достатъчно възможности за задълбочено изследването на връзката между причина и следствие: като включване и изключване на превключватели за осветление, затваряне и отваряне на крана за вода, събаряне на кулата от строителни блокове и т.н. (виж схемите – Пиаже) Пренасочете поведението на детето си към приемливи алтернативи. Пригответе кутия с топки. Ако детето ви хвърли чиния, кажете спокойно: „Чинията остава на масата. Но ние можем да хвърляме топка. Виж, ето я.“ За малките деца е вълнуващо, когато нечупливи меламинови, бамбукови и каквито там неща се ползват като посуда да падат на пода и дрънчат, но се търкаля и остават невредими. Ако, от друга страна, истинска порцеланова чиния се разбие на хиляди парчета, те ще се уплашат. Ще искат да опитат първото отново и отново, но не и второто. (Монтесори)
Между другото…
Когато хвърлят, много деца също сигнализират, че са сити и вече им е скучно. Това е техният невербален сигнал за „Готово!“ в този случай може да въведете друг сигнал, например бутане на чинията напред от тялото или жест (виж жестомимични жестове за бебета) за „готово“.
Детето ми винаги прави обратното на това, което казвам
В началото на фазата на автономност мозъкът на детето все още не може да обработи думата „не“. От всички изречения мозъкът регистрира предимно съществителни и глаголи. „Не“ се филтрира като предполагаемо маловажно. Детето чува вместо „Не отивай до печката“ през още незрелия езиков център „Отивай до печка!“ и се подчиняват на нашите молби. В много ситуации се чувстваме така, сякаш децата ни винаги правят точно обратното на това, което им казваме да правят.
Да реагираме спокойно
Изразете всички искания и изисквания по удобен за децата начин. Опитайте да не използвате частицата „не“ възможно най-често и вместо това кажете на детето какво конкретно трябва да прави. „Дръж здраво чашата!“ е по-лесно за разбиране от децата, отколкото „Не изпускай чашата!“. „Стои далече от печката!“ е по-добре от „Не ходи до печката!“. Това са ясни твърдения, които детето може веднага да разбере, обработи и да действа.
Ако спонтанно не измислите начин да формулирате нещата положително, просто кажете „Стоп!“ високо на глас. Дете ще спре за момент. Това ни дава време внимателно да го отведем далеч от всякакви източници на опасност и да го разсем.
Между другото…
Тъй като детето ни все още не може да промени перспективата си, то няма да може да свърже гнева ни със себе си и действията си и съответно няма да може да заключи, че неговото действие е причината за гнева ни. Така че то безгрижно ще продължи с това, което прави, което още повече вбесява нас, възрастните, защото предполагаме преднамереност там, където няма такава.
Детето ми удря, хапе, блъска
Когато малко дете попадне в ситуация, която надхвърля комуникационните му умения, то автоматично прибягва до невербални начини за изразяване на чувствата и желанията си. Удрянето, блъскането, хапането, щипането или плюенето са такива начини на изразяване. Когато децата са много ядосани, емоционалният мозък изключва езиковия център в когнитивния мозък, така че дори деца, които иначе говорят добре, не могат да намерят думи и прибягват до удари или хапане.
Да реагираме спокойно
🤍 Ако детето хапе или удря, защото не може да говори достатъчно добре, значи ние трябва да станем преводачи на чувствата и желанията му: „XY ти взе топката, но ти не искаше това. Искаш той да ти върне топката. Виж, така можем да го попитаме учтиво.“
🤍 Да научим детето на алтернативно действие – например да каже високо „Стоп!“ и да вдигне ръка, ако другото дете се доближи твърде много до него.
🤍 Ако детето удря, блъска или хапе от гняв, пренасочете импулса. Нашето дете може:
- да удря боксова круша;
- да удря гневно възглавница;
- да крещи високо от гняв;
- да тропа силно с крака;
- да поеме три дълбоки вдишвания;
- да брои до 10;
- да направи няколко обиколки на къщата (съвет от приятелка);
- да си прошепне „Успокой се!“ или да напусне ситуацията.
Между друготo
Колкото по-малко е детето, толкова по-рядко се приемат алтернативни предложения. Успокояващите техники трябва да се научават бавно и с много практика, когато детето е спокойно. В мозъка се създават нови невронни връзки, които се укрепват с времето. Освен това, контролът на импулсите все още не е развит напълно (изпълнителните функции). Тук е необходимо търпение, защото този процес може да отнеме време – до предучилищна възраст, а понякога и след това!
Детето ми трябва да се извини
Когато децата играят заедно, често се случва някое да нарани друго дете, след което родителите настояват за извинение, ако детето не го направи доброволно. Малките деца обикновено бързо изпълняват това искане, защото разбират, че няма смисъл да му се противопоставят. Те научават рано, че възрастните няма да се успокоят, докато не чуят извинение. Но правилно ли е да настояваме децата да се извиняват? И кога можем да очакваме едно дете да се извини искрено?
Да реагираме спокойно
Искреното извинение изисква три умения:
- Умението да разпознаваш емоциите на другите хора по техните лица.
- Способността да съчувстваш на друг човек.
- Да изпитваш искрено разкаяние за постъпката си.
Тези умения започват да се развиват около четвъртата година, когато мозъкът достига етап, в който може да промени перспективата и да разбере гледната точка на другите. Следователно, няма смисъл да настояваме дете под 4 години да се извини, тъй като то все още не е достатъчно зряло, за да разбере защо трябва да го направи. Вместо това, ние като родители можем да се извиним от негово име и да показваме с личен пример как се извиняваме, когато сме сгрешили. Нашият пример е най-добрият урок.
Между другото
Децата, които са принуждавани да се извиняват преди четиригодишна възраст, често възприемат това като празен ритуал. Фразата „Извинявай“ се превръща в нещо формално, което им помага да излязат от ситуацията, без да осъзнават същността на извинението или да изпитват истинско съжаление за своето поведение.