Вие със сигурност сте прекрасен родител за детето си и детето ви може да има сигурна привързаност към вас, дори и да не правите всичко, което „привързаното родителство“ носи със себе си. Защото: привързаното родителство предоставя инструменти, но не е гаранция за перфектна връзка родител-дете.
Бях попитана:
„Какво проповядвам?“
Отговорът е:
„Нищо и искрено се надявам, че писанията ми не звучат като проповеди!“
Но пък мога да кажа, в какво вярвам и това е привързаното родителство.
Сигурността е всичко – тя защитава, подхранва и ни дава чувството, че сме обичани. Тя е това, което ни дава топло чувство в сърцата и увеличава доверието. Сигурността е градивния елемент на сигурната връзка. Трудно е да си представим живот напълно без това основно чувство. И все пак то не е осезаемо: сигурността не може да бъде създадена със сила. Ако детето е в слинг, не е задължително то да е в безопасност, както дори ако спи в семейното легло. И това, че сте родили детето си в родилния дом по един или друг начин, не означава, че сте го родили на най-сигурното място на света или по най-сигурни начин. Сигурността е нещо, което създаваме сами с нашите собствени съставки. Това е семейна рецепта, а тя може да изглежда малко по-различно във всяко семейство.
Няма такова нещо като единствен правилен път. Никола Шмид (немскa научна журналистка) веднъж формулира това в статията си *“Внимание! Привързаното родителство не работи!“.
7-те принципа на привързаното родителство (7-те „B“) са само съставки в рецепта, която всяко семейство създава само. Привързаното родителство е сравнително ново американско отношение (създадено е през 80-те), но то не отговаря и не се основава на научни критерии, въпреки че Д-р Сиърс създава и основава своето учение върху теорията за привързаността, създадена от учените Джон Боулби, Джеймс Робъртсън и Мери Ейнсуърт.
Когато първото чуденце се появи на бял свят всичките книги, които бях чела, безбройните статии и съвети се чувствах не за мен и моето дете. Всичко това ме плашеше още повече и единствената мантра, която имах „само да не го убия“ допринасяше още повече към стреса от безсънието, опитите за кърмене и т.н., но може би точно този страх ме караше да търся един друг начин, но с времето осъзнах, че много неща правя интуитивно. Всичките съвети „не го носи ще го разглезиш“, „не скачай всеки път, остави го да поплаче“, „докога ще спи при вас“, „не му позволявай да ти се качи на главата“ и т.н., ме правеха още по-несигурна, но това, което правех се чувстваше добре и за мен и за бебето. И така, докато не прочетох една статия, която даде име на това, което правя – attachment parenting или привързано родителство, терминът идва от американския педиатър Уилям Сиърс. Но съм далеч от мисълта да ви убеждавам, агитирам или разказвам за този метод или отношение.
Според мен да отгледаш дете само по определен метод е непосилно и невъзможно, а и има опасност толкова да си повярваш и да се превърнеш в „кон с капаци“, но това си е мое мнение. И тук идва мястото на семейната рецепта, която да адаптираме за нас и нашето семейство и с нашите си съставки. Някои прибавят нещо тук, други там. Някои добавят други неща. Това, което има значение, не са отделните съставки, а целта на рецептата: сигурна връзка между детето и обгрижващите го. Създаването на сигурна връзка е важно. Това може да се направи с помощта на идеята за привързаното родителство, но не е задължително. Много по-важно от детайлите е основното ни настроение, вътрешната ни нагласа към детето и към родителството. Нашата вътрешна нагласа е тази, която ни води през родителството и оформя връзката ни. Това е, което ни води през годините. Спокойствие, привързаност, съпричастност, любов, разбиране, гъвкавост, доверие и уважение са характеристиките за мен, които казват повече за родителския стил и отношение към детето, отколкото дали носим, бутаме, кърмим или храним от шише. Сигурната връзка не възниква там, където използваме определени инструменти, а там, където емоционално поемаме по правилния път за/и с нашите деца.
Привързаното родителство ни дава инструменти, които можем да използваме, за да разберем по-добре детето си и да улесним откликването на неговите нужди: Например, ако го носим често и близо до тялото си, можем бързо да възприемем неговите нужди и да му отговорим незабавно. Тази чувствителност и бърза реакция са аспекти, които подпомагат формирането на сигурна привързаност. Следователно носенето може да бъде полезно. Обратното, обаче, не означава, че други начини не позволяват чувствителност и бързи реакции. Може да е по-трудно, когато трябва да се преодолее дистанция или възникне различна форма на обмен, но в крайна сметка това не означава, че другите пътища са невъзможни.
Има много съставки за сигурна връзка. Някои семейства избират своите съставки на привързаното родителство, защото им подхожда и ги подкрепят по пътя им. Но те са само съставки в едно по-голямо цяло. Малки помощни средства, които улесняват пътя.
Всички вървим по своя път и решаваме сами. Имаме определено отношение на любов и уважение към децата си и можем да го изразяваме по различен начин, но това не променя факта, че обичаме и се чувстваме обичани. Това е нашият живот, нашата връзка, нашата любов. И докато основното чувство дава сигурност и закрила, отношението към нашите децата е правилното отношение Нашият индивидуален и личен път е правилният за нас и нашето семейството.
Литература и страници по темата:
Джон Боулби (2019): Стабилна основа. Изток-ЗападJohn Bowlby (2008): Attachment. Basic Books, 2. Edition
Robert Karen (1998): Becoming Attached: First Relationships and How They Shape Our Capacity to Love. Oxford Univ PR
William Sears M.D. and Martha Sears (2001): The Attachment Parenting Book: A Commonsense Guide to Understanding and Nurturing Your Baby
https://123-windelfrei.de/2010/10/18/vorsicht-attachment-parenting-funktioniert-9638573/
https://editionf.com/interview-nora-imlau-attachment-parenting/