“Моля ти се, успокой се!“ – този фраза е като магическо заклинание, което се използва от родители в моменти на гняв или безпомощност. Независимо дали децата плачат или изразяват своите емоции, често тези „вълшебни“ думи за успокоение са по-лесни да се кажат, отколкото да се постигнат. Въпреки че е от съществено значение децата да могат свободно да изразяват пълния спектър на своите емоции – от радост до гняв и тъга, възможността за самоуспокоение е умение, което се усвоява с времето.
Вместо да се ограничим до простото изговаряне на тези думи, нека разгледаме по-внимателно процеса на успокояване и как той се развива у децата. Способността на детето да се самоуспокоява не е моментална, а постепенна и изисква много подкрепа от нас родителите.
Важно е да осъзнаем, че успокояването не е просто прекратяване на проявените емоции, а по-скоро умение да се разберат и управляват собствените чувства. Подходящата родителска подкрепа включва насърчаване на детето да разговаря за своите емоции, помагане му да осъзнае как се чувства и предоставяне на инструменти за справяне с тези емоции.
За да помогнем на децата да придобият умението за самоуспокояване, можем да предоставим конкретни стратегии и техники, като например дишане, фокусиране върху позитивни моменти или използване на успокояващи игри. Такива упражнения не само помагат на децата да се успокоят в момента, но и ги учат как да справляват с трудни ситуации в бъдеще.
И така, вместо просто да повтаряме „Моля ти се, успокой се!“, нека активно се ангажираме с процеса на развитие на умението за самоуспокояване у нашите деца. Чрез внимателна подкрепа и наставление, можем да помогнем на тях да израстнат в емоционално зрели и уравновесени личности.
Бебетата идват със запас от способности
Дори от най-ранните си дни, бебетата проявяват изключителни способности за саморегулация на вътрешни състояния. Например, те могат да реагират на стимули като топлина, студ, глад и умора, използвайки вродените си механизми за комфорт и удовлетворение. Въпреки тази ранна саморегулация, обаче, бебетата остават зависими от грижите на възрастните, които ги обгръщат с любов и грижи.
Една от ключовите области, в които възрастните изиграват важна роля в помагането на бебетата с регулацията, е сънят. Родителите и грижещите се за детето осигуряват необходимата среда и рутини, които подпомагат здравия сън и поощряват установяването на режим. Това не само помага на бебетата да се отпуснат, но и подкрепя формирането на положителни навици във връзка със спането.
Относно бодърстването, децата отново се възползват от възрастните като референтни лица, които им дават пример и насърчение. Игрите и активностите, които предлагат възрастните, се превръщат в инструменти за учене и развитие. В този контекст, възрастните имат възможността да учат децата как да регулират своите емоции, да се фокусират и да учат от околната среда.
Така че, дори от самото начало, когато бебетата демонстрират известна степен на саморегулация, родителите и грижещите се играят важна роля в насърчаването и развитието на тези вътрешни умения. Тяхната подкрепа не само предоставя уют и сигурност, но и подпомага децата в техния път към независимост и постепенно освобождаване от родителската грижа.
Защо обгрижващите са толкова важни за регулирането
Нещо, което става ясно през ранните години на детството, е важността на чувствителната подкрепа от страна на обгрижващите. Реакциите, които те изразяват към сигналите на детето, имат дългосрочни последици върху техните умения за саморегулация.
Родителите и възпитателите са ключови фигури, които не само трябва да възприемат сигналите на детето, но и да ги интерпретират правилно. Когато децата растат и се развиват, те използват основите, поставени от чувствителните грижи на възрастните, за да научат как да регулират своите емоции и поведение.
Подходящата реакция към нуждите на детето учи тяхната чувствителност и ги насърчава да откриват ефективни стратегии за саморегулация. С течение на времето, чрез постоянна подкрепа, приемане и придружаване, децата постигат по-голяма гъвкавост в справянето с различни ситуации и постепенно се учат да прилагат подходящи стратегии за саморегулация.
Имайки предвид тези важни аспекти, децата в предучилищна възраст или към 5-тата година често проявяват значителен напредък в уменията си за саморегулация. Въпреки това, е от съществено значение този процес да бъде подкрепен от чувствителните референтни лица и през следващите години.
Ето няколко ключови аспекта, които обясняват защо обгрижващите са толкова важни в този контекст:
- Моделиране на поведение: Обгрижващите са основните модели на поведение за децата. Чрез наблюдение на реакциите и стратегиите за справяне, представяни от обгрижващите, децата учат как да реагират на различни емоционални състояния и как да се саморегулират.
- Чувствителна подкрепа: Чувствителната реакция на обгрижващите към нуждите и емоции на детето предоставя основа за изграждане на здрави връзки и доверие. Когато обгрижващите са чувствителни към сигналите на детето и реагират подходящо, те помагат на детето да се чувства подкрепено и сигурно.
- Предоставяне на среда за учене: Обгрижващите създават среда, в която децата могат да учат и практикуват стратегии за саморегулация. Подходящите стимули, рутини и подкрепа предоставят възможности за развитие на уменията на детето.
- Обучение на емоционална интелигентност: Обгрижващите помагат на децата да развият емоционална интелигентност чрез разговори за чувствата, насърчаване на изразяването на емоции и учене на подходящи начини за справяне с тях.
- Помощ при стресови ситуации: Обгрижващите са тези, към които децата се обръщат в стресови ситуации. Когато обгрижващите предоставят успокоение, разбиране и подкрепа, те помагат на детето да се справи с емоционалните предизвикателства.
Всички тези аспекти обединяват усилията на обгрижващите в подпомагането на децата да се развиват и учат да се саморегулират. Обгрижващите със своята роля създават важна основа за постигане на здраво емоционално развитие у децата.
Накратко – как можем да подпомогне процеса на саморегулация
- Като цяло, приемането на отворен подход към чувствата, което означава, че всички емоции са допустими. Не се налага някои чувства да бъдат отхвърляни, подтиснати или разсейвани. В този контекст, плачът на децата също се счита за важен и изисква подкрепа, вместо налагане на забрани като “Стига си плакал!”.
- Като родители, ние не само сме основни модели за нашите деца, но и сме важен фактор в тяхното усвояване на стратегии за справяне с чувствата. И на нас ни е позволено да изпитваме и изразяваме целия спектър от емоции, като в същото време реагираме адекватно, особено пред децата, когато сме ядосани. През този процес на справяне със себе си, ние не само регулираме своите състояния и чувства, но и предоставяме на децата възможност да наблюдават здравословни стратегии за управление на емоциите.
- Важно е да се отбележи, че чувствата на децата не трябва да се отхвърлят с празни фрази като „Стига плака, това не боли толкова!“. Дори обичайните изказвания като „Нищо ти няма!“ или „Нищо лошо не се е случило!“ могат да бъдат неподходящи, особено когато едно дете изглежда наранено или тъжно, например след като е било изоставено от други деца. Вместо това, е важно да отделим време да го изслушаме и да разберем чувствата му. Можем да изразим грижа и подкрепа, като използваме утешителни думи и покажем интерес към това, което детето изживява. Например, „Разбирам, че се чувстваш тъжен, когато се случи нещо неприятно. Кажи ми повече за това.“
- Децата се насърчават да идентифицират и различават своите чувства, като им се предоставя възможност да ги опишат като ядосани, тъжни, разстроени, разочаровани и други. Този процес на назоваване и разбиране на чувствата им е от съществено значение за развитието на емоционалната интелигентност. Книги или подходящи игри могат да се използват за допълнителна подкрепа в този контекст, като създават по-широко разбиране за многобройните чувства, които могат да изпитват.
- В определени ситуации, чувствата на детето могат да бъдат отразени: „Наистина изглеждаш тъжен/ядосан/буен/…“. Този подход помага на детето да свърже конкретни думи с текущите си чувства и подпомага процеса на емоционално саморазбиране.
- Детето се насърчава да разглежда своите чувства не само в конфликтни ситуации, но и в ежедневието. Този процес на самонаблюдение му помага да развива уменията си за осъзнаване и различаване на чувствата си. Детето става все по-способно да усеща, когато неговите чувства се променят. Чрез активното самонаблюдение, то постепенно усвоява умения за ефективна саморегулация: например, когато се умори, научава да се оттегли; ако усети, че гневът му нараства, научава да се отдръпва предварително, преди ситуацията да се влоши, особено ако може да идентифицира чувствата си рано. Въпреки че тези умения обикновено се развиват в начална училищна възраст, то ние поставяме основите за тях в по-ранен етап, като предоставяме подкрепа и насърчение.
Чувствата се придружават толкова дълго и често, колкото детето има нужда. Стратегиите за регулиране, които са подходящи за детето, се изпробват заедно: обича ли то да бъде прегръщано или въобще докосвано, когато е гневни/тъжно? Какво прави, когато е уморено? Какво е необходимо, за да тръгнем сутрин без стрес или въобще тръгването или прибирането?
Затова чувстват се придружават, вместо да очакваме, че детето може само и ни прави напук. Процесът на подпомагане и учене на детето на саморегулация е постепенен и се осъществява чрез активно участие и подкрепа от страна на родителите.
Използвана литература:
Carol S. Dweck (2006): Mindset: The New Psychology of Success
Paul Tough (2012): How Children Succeed: Grit, Curiosity, and the Hidden Power of Character
Po Bronson, Ashley Merryman (2009): NurtureShock: New Thinking About Children