Да не изключваме чувствата, да не изключваме себе си
В свят, в който сме се научили постоянно да изключваме много неща, често не сме свикнали наистина да изключваме или издържаме на някои. С натискането на един бутон можем да изключим разсейващите неща, да сложим слушалки с музика, за да не чуваме уличния шум и движение. Дори във взаимоотношенията често се случва да не искаме да поемаме по неудобния път, а вместо това изключваме хората от живота си, когато нещата станат стресиращи. – И тогава ставаме родители и в ръцете ни лежи един малък човек, който не може да бъде изключен. Който не бива да изключваме. И ние, родителите, достигаме границите си, когато осъзнаем: трябва да преминем през това, трябва да изтърпим ситуации без да се “изключваме”.
Импулсът да изключим нежеланото за себе си поведение се появява бързо: плачещото дете, което ни лази по нервите, което може би ни свързва със собствените ни детски преживявания, което позволява на един глас да проговори в нас, който ни казва: Този плач трябва да приключи. И разбира се, това е правилно в много ситуации и правилния импулс: малкото бебе, което плаче, се нуждае от внимание и утеха и често показва с плач, че нуждите му не са удовлетворени. И има един и същ импулс в хората от различни култури, а именно да се опитат да накарат бебето да спре да плаче и да го успокоят.
Но освен че детето плаче поради неудовлетворена потребност, има и плач за облекчаване на напрежението, плач за отпускане, намаляване на стреса. Не само за бебета, но и за малки деца или дори по-големите. Всяко дете има различни начини да се изразява според собствения си темперамент и собствената си история. С течение на времето можем да им покажем алтернативни начини за намаляване на стреса освен плача, но за много деца изпускането, артикулирането и изживяването на чувствата им е стратегия в началото на живота, която е важна за по-късните години. Без значение от нашата възраст, плачът може да бъде релаксиращ, ако хормоните се изливат със сълзите и можем да се утешим или да бъдем утешени.
Не спирайте, а придружавайте
„Спри да плачеш!“, „Няма нужда да плачеш!“, „Няма причина да плачеш!“ или „Това не е причина да се ядосваш!“ – Списъкът с тези изречения, в които ние искаме да отречем чувствата на децата си, за да спрем нежеланото за нас поведение, е много дълъг. Това са думи, които се изплъзват толкова лесно, когато сме стресирани, раздразнени, когато ни е трудно да ги приемем, а и защото сме израснали с тях.
Но точно тази издръжливост е важна. Защото не трябва да искаме да потискаме чувствата на детето, само защото ни притесняват или ни причиняват неудобство. Неправилно е да възпитаваме в тях посланието, че само положителните чувства са “разрешени”, а отрицателните са “забранени”. Като родители, нашата работа е да отстояваме нуждите на децата си и да им отговаряме, когато е възможно. Това също означава, че недоволството, гневът, тъгата, копнежът и други негативни чувства, могат да бъдат изразени. Като родители ние сме спътници на децата си: възприемаме техните чувства, помагаме им да ги разберат и постепенно стъпка по стъпка сами да ги регулират.
Опишете, разберете, успокойте и преведете
Не е нужно да казваме на плачещо дете: “Спри да плачеш!”. Това няма да го направи по-малко тъжно. Само ще се научи да спре да показва тъгата си. Не е нужно да казваме на ядосано дете: “Спри да се ядосваш и да крещиш!”, защото то няма да изгуби гнева си от нашите думи, а може и гневът от безсилието да го засили, не веднъж сме ставали свидетели на това.
Вместо това можем да опишем чувствата на детето: “Ядосан си!”, “Тъжен си!” “Уплашен си!” и можем да го успокоим: “Аз съм до теб!”, вместо “Няма причина да си …!”. Можем да предложим: “Плачи си спокойно, аз съм с теб и ще те утеша!” и можем да покажем алтернативи: “Ти си ядосан, изпусни гнева си с тропане, вместо да хвърляш неща”. Можем също да кажем “О, това е изтощително за мен!”, но не и “Ти си изтощителен и трябва да спреш!”.
Децата са хора. Те също така усещат широката гама от чувства, които животът дава. Сега, в началото на живота си, с наша помощ те се учат да се справят с всички тези емоции. Нашата важна задача, като родители е не само да бъдем с тях в хубавите моменти, но и да приемаме и придружаваме лошите и не само да се съобразяват или да се държат според желанията ни, а да съпровождаме чувствата точно, когато детето има нужда от тях. Понякога това означава просто да издържим и да приемем чувството и да придружим гнева или тъгата, докато те утихнат. Това означава да държим друг човек в ръцете си и да му предадем: „Тук съм за теб, каквото и да чувстваш. Аз съм твоето безопасно убежище. В моите ръце ще преминем през всичко заедно.”