И как да я проверим
Кога детето ми може да се справи с емоциите си? Кога детето ми разпознава емоциите у другите? Кога детето ми може да разбере, че поведението му има последствия за другите? Или кога може да си представи друга перспектива?
Все по-често получавам въпроси, че да важно е да придружим и да запазим търпение, но кога ще стане по-лесно… Истината е, че нямам отговор, може би между 4 и 5 години, а може и по нататък, всяко дете е индивидуално, но ми е пределно ясно, че за наше „успокоение“ искаме нещо по конкретно. Затова ще ви разкажа за Сали, Ани и Чуденце 1.
Моите чуденца имат седем години разлика и въпреки че по-голямото Чуденце е доста търпеливо, то две годишното го кара понякога буквално да излезе от релси. И за девет години на този свят, му е много трудно да разбере нерационалните и често грубо-разрушителни сили на малкия човек във фазата на автономията. И колкото и да се опитвам да разяснява, достигаме моменти в които и аз нямам рационално обяснение за едно по-голямо дете, но все още дете. И един ден се сетих да му покажа „теста Сали-Ани“ или така наречения тест за „фалшиво убеждение“ като стандарт за приписване на мисли.
Може да покажете на детето си картинката или разиграйте историята с кукли (така направих аз с девет годишното Чуденце). Разказах му следната история:
„Това е Сали. Тя стои до кошницата, а Ани седи до кутията. Сали поставя куклата си в кошницата, след което излиза от стаята. Сега Ани изважда куклата от кошницата и я поставя в кутията. Сали се връща в стаята. Къде ще търси куклата си?“ Когато детето ви отговори „в кошницата“, то е достигнало важен крайъгълен камък в своето развитие, защото има способността да приема гледната точка на другите хора, тук Сали. Едва сега може умишлено да ги провокира, лъже и решава адекватно.
Така ми отговори и девет годишният ми син, но на него казах, че когато малкият му брат отговори по същия начин, то тогава ще е в състояние да разбере, че когато удря другите ги боли, че не всички играчки са негови, че има моменти, когато и на големите братя не им се играе с по-малките и т.н..
Тестът Сали-Ани е разработен през 1985 г. от психолозите Саймън Барон-Коен, Алън М. Лесли и психоложката по развитие Ута Фрит и се смята за един от най-влиятелните експерименти върху детското възприятие.
Психолозите използват „теста на Сали-Ани“, за да изследват „Теорията за ума“ при децата. Теорията на ума се отнася до способността на хората да разбират, че другите хора имат умствени състояния – вярвания, желания, намерения и перспективи, които се различават от нашите собствени. Това е важно, защото разбирането на душевните състояния на другите е от решаващо значение за нормалното социално взаимодействие. Без адекватно развита на Теорията на ума индивидът не е в състояние да разбере, че другите имат различна гледна точка или опит за себе си. Последствията могат да включват затруднения в комуникацията или социалната близост. Някои психолози дори смятат, че напълно развитата теория за ума е предпоставка за емпатията.
Емпатията като важно социално умение
Ако Теорията на ума описва – както обичат да казват учените – способността човек да се представи в съзнанието на друг човек, то емпатията е аналогът на емоционалното преживяване. С други думи, способността не само да правиш изводи за чувствата на другите, но и да можеш да им съчувстваш. Заедно Теорията на ума и емпатията формират основата за всички концепции за човечност, състрадание или християнската концепция за милосърдие. Дори икономистът Адам Смит, един от основателите на класическата икономика, пише в книгата си „Теория на етичните чувства“, че общество без състрадание е немислимо, защото без него не могат да се развият трайни взаимоотношения.
Тестът за фалшиви вярвания се използва, за да се провери дали човек може да разграничи собствените си убеждения от тези на друг човек. На въпрос на теста: Къде търси Сали куклата си, когато се върне? Само четиригодишните отговарят „В кошницата, защото тя го е сложила там“. По-малките деца, които все още не могат да приписват мисли на други хора, отговарят „В кутията“, където наистина се намира куклата.
Постепенно развитие
Хората, които преминат този тест, могат ясно да разграничат собственото си мнение от мнението на другите. Те също така демонстрират способността да се поставят на мястото на другия човек. Трябва да се отбележи, че развитието на тази способност съвпада с появата на автобиографичната памет: Едва на тригодишна възраст започваме да съхраняваме преживявания в паметта по такъв начин, че да можем да си ги припомним десетилетия по-късно и да ги свържем със себе си. Следователно в тази фаза от живота егото изглежда претърпява решителна промяна към типично човешко его чрез приписването на мисли.
Могат ли малките деца да го направят по-рано?
В новата литература има разгорещен дебат кога точно малките деца усвояват способността да приписват мисли: Ясно е, че те я овладяват с помощта на езика едва на четири години. Спорно е дали дори по-прости поведенчески тестове могат да покажат, че тази способност е налична.
С други думи, когато детето ни мине през този тест и отговори, че Сали ще търси куклата в кошницата, то ще започне да ни става сравнително по-лесно в ежедневието от емоционална гледна точка. Но винаги има едно „но“, тогава ще дойде нещо друго и нещо друго… и т.н.🤫.
Още по темата:
Jean Piaget (1972): Psychology Of The Child. Basic Books