Какво трябва да знаете за схемите на Пиаже
Малките деца понякога ни „подлудяват“. Вече сто пъти сте казвали на детето си да не хвърля предмети из стаята и какво се случва? Играчките диво летят наоколо. Отново и отново детето ви проявява поведение, което просто не искате да търпите: Разхвърлят всичко, скачат от дивана или си слагат торбички на главите. В тази статия ще се опитам да разкажа, защо детето ви прави тези неща и как можете да се справите. Защото всяка от тези досадни дейности следва схема.
В педагогиката в ранната детска възраст схемите се разбират като повтарящи се поведенчески модели и са част от когнитивното развитие.
Децата се учат чрез собствените си действия, чрез повтарящи се движения, които следват специфични „модели“. Психологът Жан Пиаже нарече такива повтарящи се поведенчески модели „схеми“ и ги разбира като основни градивни елементи на човешкото познание.
Какви са схемите за развитие на детето?
Децата понякога правят странни неща. Те се въртят в кръг, докато им се завие свят (схема „въртене“), продължават да трупат кубчета, докато кулата се срути (схема „слоеве“), „злоупотребяват“ с тоалетна хартия, като увиват столове или маси с нея (схема „увиване“), упорито пренасят предмети от една стая в друга (схема „транспорт“) или подреждат каквото намерят в дълги опашки (схема „линия“). Такива схеми служат, като един вид мисловен шаблон или модел на действие, чрез който може да се действа по същия начин, без да се мисли.
В психологията на развитието схемата описва модел на поведение или знания, които детето установява, за да ги приложи след това към подобни структури. Схемите са основни градивни елементи на човешкото познание и са създадени в детството. Те служат като един вид духовен шаблон, който ни помага да намерим мястото си в света.
За да го обясня по-ясно ще използвам примера на хвърляне:
Ако хвърлите намачкано парче хартия в кошчето от разстояние ще имате представа колко сила трябва да приложите в хвърлянето. В зависимост от това къде е боклука, можете да си представите как ще лети хартията. След това мозъкът ви преобразува тази информация в точно правилното движение, с което след това хартиеното топче се озовава в кошчето (или поне точно до него).
Същото се случва, когато хвърлите на някого топка. Имате приблизителна представа как да хвърлите топката, за да я накарате да достигне, въз основа на размера и теглото на топката, както и разстоянието от партньора ви за игра. Въпреки че никога досега не сте хвърляли тази топка в тази среда. Имате схема в главата си, шаблон, който проверява колко голям и тежък е обектът и колко далеч ще бъде хвърлен. А информацията от тази схема, мозъка ви превръща в действие, хвърляне с правилната сила.
Може би вече започвате да се досещате защо детето ви хвърля предмети?
Как схемите се проявяват в развитието на децата?
Всяко здраво и нормално развито дете изпитва вътрешен порив за извършване на определени дейности. Това е естествен подтик, който детето развива от себе си, а не е, като да гледа как друго дете хвърля и да му подражава. Всъщност в един момент то ще почувства желание и просто ще вземе обект и ще го хвърли. И след това ще наблюдава какво се случва. Така децата научават как работи светът около тях. Как лети предметът? Издига ли се или пада? Винаги ли пада или не? Колко далеч, високо, колко бързо лети? Хвърляйки предмет, детето ви научава основните закони на физиката и гравитацията.
Хвърлянето е само част от модела на поведение. Има редица модели, които всички деца научават от схемите. Дори не забелязваме много от тях, защото ни изглеждат естествени. Други предизвикват поведение, което понякога ни се струва необичайно или просто ни дразни. Най-лошото за нас, родителите е, че очевидно не можем да ги спрем. Каквото и да кажем, детето ще го направи отново.
Разочароващо неразбиране
Какво се случва, ако детето ви хвърли чаша за десети път, въпреки че сте забранили това? Отчаяние от всички страни. Оплаквате се, детето ви плаче. И това ще се случи отново. Спиралата на оплакванията е предварително програмирана. Много родители дори имат желание да накажат децата си, защото възприемат поведението на децата си като провокация. Или просто защото не знаят как да се справят със ситуацията.
Сега, когато знаете, че това поведение възникват от вътрешен порив, можете да го погледнете от различен ъгъл. Знаете, че то е важна стъпка в развитието на вашето дете. Можете да бъдете снизходителни, да оставите детето си да върви по своя път или с любов да насочите поведението му в друга посока.
Това не означава, че трябва да ръкопляскате всеки път, когато детето ви бърка в храната или хвърля върху вас поредното кубче или количка. Но можете да се справите с това по различен начин, отколкото с гняв и наказание.
Какви са схемите?
Преди да стигна до начина, по който можете да прекъснете неподходящото поведение и да подкрепите детето си, нека първо назова някои основни схеми. Примерите ще ви помогнат да разберете по-добре играта на детето си, включително странните идеи, които понякога се появяват.
Транспорт: Детето иска да транспортира нещо.
Примери: носене на неща в чанта, бутане на кукли в детска количка, бутане на количка, носене на кутии напред-назад
Увиване, покриване, скриване: Увиване или покриване, себе си или предмети.
Примери: скриване под одеяло или покривка, пълзене през тунел, поставяне на неща в плик или торба
Изсипване, преливане: Изсипване на нещо, поставяне.
Примери: изсипване на ориз от един съд в друг, разхвърляне и подреждане на играчки, изливане на вода от чаша в друг съд
Ориентация: заемане на позиция в помещение и възприемане от различни перспективи.
Примери: висене с главата надолу, гледайки през краката или пръстите си
Траектория: Вертикални, хоризонтални и диагонални движения.
Примери: хвърляне на предмети, скачане, катерене, изпускане на храна от масата
Обръща се: Увлечение по всичко, което се движи или върти.
Примери: гледане на пералнята, игра с пумпал, въртене в кръг
Връзка: сглобяване и разглобяване на нещата.
Примери: Lego, строителни играчки, пъзели, подаване и получаване на предмети
Трансформиране: Съберете нещо заедно и го променете.
Примери: мачкане на храна, смесване на различни консистенции, добавяне на мляко към мюсли, смесване на цветове
Хвърляне, цапане и други типични стресови ситуации
Вкъщи сме имали доста стресови ситуации, свързани с някоя или друга схема. Съвсем наскоро синът ми издърпа найлонов плик над главата си. Голяма драма, защото, като възрастен в мен се задействаха всякакви алармени системи. Веднага последвах импулса си, за да подчертая категорично и силно, че това не е възможно. Какво се случи: Синът ми започна да плаче, защото аз се скарах. В същото време той дори не осъзнаваше, че прави нещо много опасно.
Друг типичен пример е, че синът ми обича да се катери и сяда в чекмеджета (които след това се счупиха) и разбира се, както всички деца, създава огромна бъркотия по време на хранене, в кухнята и навсякъде другаде, където може да излее, намачка, изпразни, смеси или прехвърли нещо, а за хвърлянето дори не ми се говори.
Разберете, приемете и пренасочете
Звучат ли ви тези ситуации познати? Сега, когато знаете, че това е естествен учебен процес, може би можете да позволите на детето си да го направи още веднъж, вместо да го спрете или вместо винаги да казвате „не“, можете да създадете безопасна среда, например като осигурите кърпа, когато детето ви играе с вода или различни и разнообразни съдове за приливане.
Има обаче много неща, които просто не можем и не бихме приели. Ако поведението на детето ви притеснява, вас или други членове на семейството, ако е неподходящо и особено ако детето ви излага себе си и другите на риск, трябва да предприемете действия.
Как да насочите детето си към подходящо поведение
Ако наблюдавате детето си, може да успеете да видите какъв модел прави. Сега помислете как би могло да практикува този модел на поведение, без да притеснява никого или да се излага на опасност.
Ако детето ви хвърля предмети, бихте могли да кажете: „Виждам, че искаш да хвърляш. Хайде да излезем и да отидем в парка, градинката или пред блока и да хвърляме сламки, клечки, камъчета, топчета и т.н.” (разбира се там, където е свободно и няма други деца или възрастни) Можете също така да създадете кът за хвърляне в апартамента, където детето ви да хвърля меки играчки, топки или меки предмети. Също така да осигурим безопасен ъгъл за хвърляне на неща или голям съд (кашон), в който също така да е позволено хвърлянето. Много често тази дейност е много весела, когато мама или татко участват в нея.
Позволете на детето да „преподреди“ някой шкаф или рафт, осигурете му достъп до някое и друго чекмедже, за да го пренареди, повечето от нас имат в кухнята шкаф с всякакви пластмасови кутии и капаци, защо да не стане неговото шкафче, няма по-голяма занимавка от това, докато мама готви.
Ако детето ви хвърля храна от масата, може да намерите други неща, които да хвърля. Можете да експериментирате с различни неща: пластилин, топки, меки играчки или останалата паста от предишния ден.
Ако детето ви се качва в чекмеджетата (като моето), вместо това му дайте кошница за пране, картонена кутия или бебешка вана.
Всички тези дейности подпомагат естественото развитие на вашето дете по начина, по който е необходимо. Вие гарантирате, че това развитие може да се осъществи в безопасна и подходяща рамка.
Позитивно възпитание, чрез доверие
Погледнете себе си, за да видите какви образи се появяват в главата ви, когато детето ви се държи по начин, който смятате за неподходящ. Фактът, че ние, родителите, не можем да управляваме тези ситуации с предпазливост и спокойствие, често се дължи на факта, че се страхуваме. Страхуваме се, че детето може „винаги да прави така“. Страхуваме се, че детето ни ще стане социално некомпетентно и неприемливо. Страхуваме се от отзиви на други хора. Проблемът, не е в поведението на нашето дете, а в нашите страхове, в образите, които изплуват в главата ни и нашите собствени преживявания, които понякога затрудняват живота с детето ни.
За мен лично познанията по схемите, са чудесен инструмент за придобиване на повече увереност. Ние се отдалечаваме от „Детето ми винаги хвърля предмети“ и се приближаваме към „Това е нормално. Детето ми учи нещо. Какво мога да направя, за да му помогна? “ А това води до съвсем различно усещане.
Използвана литература и страници:
Piaget, Jean, 1979. Sprechen und Denken des Kindes. Berlin: Cornelsen Schwann-Girardet
Piaget, Jean, 1995. Intelligenz und Aktivität in der Entwicklung des Kindes. Frankfurt a.M.: Suhrkamp
Das Entwicklungsstufenmodell nach Piaget
http://www.lern-psychologie.de/kognitiv/piaget.htm (посетен на 20.01.2022)
Youtube: The Parenting Junkie – Schemas in Early Childhood – Toddlers Driving You Crazy
https://www.youtube.com/watch?v=hHzSj0eMbwM (посетен на 20.01.2022)