Всъщност не беше предвидено да пиша за социализацията, но някак си стана така, че последните дни ми се набива често в очите. А и ми прави впечатление, че по нашите географски ширини това е или „мръсна“ дума или над родителите е надвиснала черната и сянка. Защо е така, може би защото на политическо равнище, а и на други равнища терминът се използва, като размахване на пръст пред родителите с думите „ако децата ви не ходят в детската градина те няма да се социализират… “ или „тежко на този, дето не пуска детето на предучилищна… “ (не, че не смятам, за много важно децата да бъдат с деца и за решаващата ролята на тези институции), въпреки че преувеличавам, но много от тези проблеми бяха раздухани от медии и родители през последните години и се получи малко като развален телефон, но да не навлизам в тези дълбоки и мътни води.
Така или иначе, когато започнах да пиша тук, имах идеята да пиша за различни педагогически теории на по разбираем език, а и да ги посъкратя малко (не, че ми се отдава да бъда кратка), че да не трябва да четем томове за тях, в и без това ограниченото ни време. Напоследък виждам, че определени книги и автори придобиват статут на култ, което не е лошо, но много от т. нар. „бестселъри“ при ръководствата за родители, често използват изконите им страхове и прокарват теми, които в същността си „приспособяват“ истината, която не винаги е някъде по средата. И затова се реших да се върна към първоначалната си идея за социално-педагогическите теории за възпитанието. И да това са „само“ теории, но много често ги използваме дори и без да го осъзнаваме. Но да се върна към социализацията и да ви кажа, че искаме не искаме тя е факт и дали ще протече с нас или без нас (което няма начин, ние сме част от нея), то тя ще си вземе своя път и ще се случи. Единствените деца, които не са били „засегнати“ от нея се казват Маугли и Тарзан.
Процесът на социализация е адаптирането на индивида (в случая – детето) към социален модел на поведение и мислене в обществото, което живее. Нашите деца научават социалните норми чрез интернализация (винаги ще има по някоя чуждица и ако някой знае по добър термин на български да заповяда и да го сподели с нас в коментарите). Най-просто казано социализацията е: практикуване на поведение, а това няма как да стане само с наблюдение. И ако децата ни наблюдават като модели, то те използват различни ролеви примери чрез игра с връстниците си, за да ги интегрират в живота си (Symbolic interactionism – George Herbert Mead).
Никой не е сам, всеки живее с други хора от раждането си. Стъпка по стъпка човешкото същество като дете се интегрира в семейството и в училище. Като тийнейджър преминава през професионално обучение, по-късно като възрастен трябва да намери своя път в работата си и социални институции. Хората опознават други хора, развиват приятелства и също така преживяват разочарования. Определени поведения се научават и практикуват. Това постепенно адаптиране към социалните правила се нарича „социализация“.
Емил Дюркем (Emile Durkheim) казва, че „Когато нашата съвест говори, обществото говори“ т.е. на социализацията се гледа като на интернализиран морал. Няма да задълбавам с Дюркем, но като основоположник на тази теория ще спомена на бързо, че първоначално той приема, че хората се раждат като егоистични и асоциални същества и не носят нищо със себе си при раждането (за това може да се поспори) освен своята индивидуална природа. След това обществото ги оформя в хода на процеса на социализация по такъв начин, че човекът да може да води социален и морален живот. Само по този начин индивидът се развива в социална личност.
Защо децата се нуждаят от процеса на социализация?
Основна роля тук играе придобиването на социални връзки. Целият процес е разделен на активен и пасивен. Като родители ние сме важен фактор в активния и добре планиран процес на социализацията на възпитанието. Съществуват и нежелани ефекти върху развитието на личността на човека, нещо на което не винаги можем да повлияем.
Чрез социализацията с помощта на различни инстанции се получава социално съжителство, комунизация (интегриране в общността).
Как протича процесът на социализация?
Процесът на социализация никога не е завършен. Така че ние и нашите деца сме винаги в него. Централна роля играе формирането на човешката личност и социалните взаимоотношения. Така процесът на социализация обединява индивидуалността и интерсубективността на човека. Нашето потомство се нуждае от интерсубективност, за да се впише в социалната среда. Без интегриране в социална група, то няма да има емоционална подкрепа.
Различни инстанции подпомагат процеса на социализация. Това включва нас и нашия партньор като семейство на детето. Освен това детската градина, училищата и другите образователни институции влияят върху развитието на нашите малки чуденца. Връстници като съученици и приятели на децата са с висок приоритет. Въз основа на тези ролеви модели човек се научава на различни форми за справяне с живота.
По време на първата фаза на социализация нашите деца познават само собствената си социална среда. Докато порастват, те ще разпознават другите светове (социални групи/среди и общности), в които ще живеят и ще се интегрират. С по-високо ниво на знания децата получават възможност за избор на алтернативно поведение. Така те заемат своето място като независими личности в обществото. Има три (според други четири) отделни фази в процеса на социализация:
- първична фаза
- вторична фаза
- третична фаза
В детството основна роля играят първичната и вторичната социализация. На педагогически език тези етапи на развитие се наричат социализация и окултуриране. Когато навлезем в зряла възраст, процесът на социализация се фокусира върху развитието на личността. Това е третичната социализация.
Кои фактори влияят върху процеса на социализация?
Семейството е най-често срещаната форма на социална група и единствената група, в която трябва да бъдат представени най-малко две поколения (родител(и) и непълнолетно дете(деца). Специалният вид взаимоотношения прави семейството особен социализационен авторитет. Семействата представляват специална система от взаимоотношения.
Семейството е първичната социализираща инстанция и играе решаваща роля, особено във фазата на социализация в ранна детска възраст. В тази фаза по-специално връзката майка-дете определя курса за стремежа, взаимоотношенията и развитието на личността на човека. В по-късна детска възраст акцентът е повече върху отглеждането на децата от двамата родители. Развитието на детето се влияе силно от съответния стил на възпитание на родителите. Емоционалната топлина и сигурност са с висок приоритет при развитието на личността. И тук пак идва привързаността и сигурната връзка с бебето и малкото дете. Нашите деца ще бъдат по-възприемчиви към процеса на вторична социализация, когато почувстват подкрепата на семейството си и изградят сигурна връзка с обгрижващите ги.
За независим живот нашето потомство се нуждае от социална интеграция извън семейните структури. Нашите малки правят първата стъпка в процеса на вторична социализация в детската градина и предучилищната възраст. Като родители ще забележим, че първичната и вторичната социализация преливат една в друга. По правило няма точно времево разделение. Няма как да не се отрази, че в наши дни и медиите също влияят върху личността на нашите деца. Филмът, телевизията, видеоигри и т.н. предават специфично поведение с определен модел за подражание. Когато децата ни достигнат зряла възраст, социализацията продължава в професионалния живот. Социализацията продължава през целия ни живот, защото ние сме част от обществото, а „обществото е опитът да бъдеш заобиколен от други хора.“ (Berger/Luckmann).
С този си пост исках просто да обясня, какво е социализацията и че тя така и така ще се осъществи. И да децата ни се нуждаят от нас, но нека не забравяме, че се нуждаят и от други деца.
Използвана и допълнителна литература:
- Джордж Хърбърт Мийд (1997): Разум, Аз & общество. Евразия – Абагар
- Емил Дюркем (2007): Да мислим възпитанието. (нямам дани за издателството)
- Питър Бъргър, Томас Лукман (1996): Социалното конструиране на реалността. Изследване по социология на знанието. Критика и хуманизъм
- Ullrich Bauer, Klaus Hurrelmann (2019): Einführung in die Sozialisationstheorie. Das Modell der produktiven Realitätsverarbeitung. Beltz Verlag