„Разбира се, че сме на едно мнение относно възпитанието на нашите деца!“ вероятно така си мислят много родители, които по един или друг начин споделят грижите и отглеждането на децата си. На втори поглед обаче има разлики тук и там, а на места – сблъсък на виждания и от там възникват и спорове: „Но аз казах, че трябва да го направим по този начин, а не по друг начин!“ или „Най-накрая вземи и прочети книгите, които ти дадох, нали искаме да придружаваме децата си по модерен начин!“ или „Никога не искаш да изслуша моето виждане за отглеждането на деца!“ – родителството понякога е трудно не само защото да отгледаш деца изисква сила и енергия, но и защото не се случва във вакуум и трябва да общуваме с приятели, роднини и другия родител и да намерим общ език.
Взаимното убежище
Когато става дума за нашите деца, често говорим, че сме тяхното убежище. Свързваме се, като им даваме защита, грижа и свобода и ги водим през трудни и красиви моменти, приемайки ги такива, каквито са. Учим ги, че дори да разперят криле, мога да се върнат в гнездото. Ние също така създаваме връзка и привързаност с още един възрастен и също така е важно да знаем, че можем да бъдем подкрепени и че другият родител може да бъде нашето сигурно убежище. Важно е другият да ни възприеме като личност с нашите ценности, нужди, нашите (житейски) концепции и идеи. Важно е да бъдем оценени като личности в нашите действия и битие.
Ако обезценяваме другия човек, ако не приемаме неговите идеи и нужди на сериозно, нарушаваме структурата на нашата връзката. Това може да се случи, когато не искаме да се ангажираме с ценностите на другия човек. Или ако се чувстваме претоварени в действията си и неоценени: „Сама си си виновна, че детето винаги е така залепено за теб и му трябва толкова време, за да заспи вечер!“ В такъв конфликт хората не виждат колко изтощителни могат да бъдат грижите за децата и че не е въпрос на вина или търсене на вина, че детето не заспива само, а въпрос на проява на разбиране.
Понякога става особено трудно във вече напрегнати ситуации: детето е ядосано – често срещана ситуация за родителите. Единият родител може да не успява да се справи добре с гнева на детето, което натоварва другия родител и връзката. Или имат еднакви или различни стратегии за решение (гняв и/или безсилие) и по този начин си пречат един друг да се справят със ситуацията, което може да доведе да ескалират нещата, а това от своя страна да ги накара да не се чувстват като партньори в трудните ситуации. Големият въпрос, който възниква от това, е: кога родителите трябва да са на едно мнение и трябва ли въобще да са на едно мнение по отношение на възпитанието – или това няма значение?
Обмисляне и признаване на различните пътища заедно
Всичко е наред, ако не винаги сме съгласни с другия родител. И също така е съвсем нормално да се справяме по различен начин с индивидуалните ситуации на децата: единият родител се гушка с детето, докато заспи, другият лежи до него и чете нещо. Единият родител обича да играе игри, другият предпочита да изработва нещо с децата. Единият родител пее нещо на плачещото дете, другият го държи „само“ за ръката. Можем да тръгнем по различни пътища и пак да бъдем грижовни и любящи по различен начин. Децата също научават от това, че има различни начини за изразяване на чувства или стратегии за справяне на емоционални ситуации. За тях е обогатяване, че родителите не винаги трябва да правят всичко по един и същи начин.
Важно е обаче да сме съгласни по основните точки и да обменяме идеи (възпитание без насилие, физически и психически), ако забележим големи различия, защото тези различия могат да се превърнат в проблеми в дългосрочен план. Ако единият родител придружава децата по начин, по-ориентиран към нуждите, децата естествено ще изискват повече от този родител: разпределението на тежестта става небалансирано и единият родител е по-натоварен с придружаването на децата.
Дори ако родителите са фундаментално съгласни в ориентацията си, може да има различни родителски предпочитания и понякога единият родител (често този, който е по-присъстващ или, в конкретен случай, по-добре отговаря на специфичните нужди) е предпочитан. Ако обаче и двамата родители са съгласни с основното отношение, те разбират това и се подкрепят взаимно и споделят тежестта. Ако сега единият родител се обърне към другия, за да бъде подкрепен, да сподели собствените си нужди и да бъде оценен, родителят може да отговори положително, да оцени и да се опита да облекчи.
Но може да се случи и другият родител да не прояви разбиране към задоволяването на нуждите на другия, да ги отхвърли и да го остави сам с тежестта. Това не е нито облекчение, нито оценка. Родителят, който придружава детето, е сам с емоционалната тежест на придружителя и не получава никаква оценка или признание за това. Във връзката няма усещане за обгрижване. Друг неблагоприятен ефект може да бъде, че родителят, който е по-малко стресиран от децата, се чувства отхвърлен и маргинализиран и обвинява другия възрастен с възпитателното си отношение, което води до неблагоприятен цикъл на взаимни упреци и претоварване.
Да разговаряме помежду си
Звучи толкова просто, но е толкова трудно: като родители трябва да говорим помежду си. И не само това: трябва да се опитваме да придружаваме и отговаряме на нуждите на децата еднакво. Това може да е доста различно по отношение на начините, но трябва да обменим мнения относно това. И въпреки че понякога може да изглежда по-лесно да останем седнали, защото другият родител е помолен от детето за нещо, все пак трябва да се изправим и да се погрижим за нуждите на детето, ако другият възрастен е бил там последния път, защото може просто да е изтощен или да се нуждае от почивка. Можем да се допълваме и подпомагаме взаимно, но и да споделим от какво се нуждаем, ако другата страна не го усеща или възприема така. И двамата родители могат да бъдат контактни лица за всички нужди и да се редуват, за да предотвратят претоварването на единия и в същото време да не изпуснат от поглед оценката на другия. Особено в често напрегнатия живот с деца е добре да можем да разчитаме на други хора и да бъдем подкрепяни, когато имаме нужда. Дори като възрастни ние се нуждаем от сигурно убежище, към което можем да се насочим, когато нещата станат трудни. Родителството е процес и израстване, в което двама души, често отгледани и възпитани различно, се опитват да намерят общ път… това става най-често с постоянен диалог. Някъде бях прочела, че любовта е, когато двама души се гледат в очите, а когато създадат семейство и деца – гледат в една посока!
