Привързано родителство ли? Да, чувал съм за него. Това е, когато детето се кърми, докато порасне.
Или:
Разбира се, че знам какво означава привързаното родителство! Това е, когато на децата не се поставят граници и им е позволено да правят всичко. Така се отглеждат тирани!
Това са само някои от предразсъдъците, които съм чувала или чела за този начин на родителство. Въпреки че кърменето несъмнено е най-естественият и здравословен начин за изхранване на бебето и още една от най-страхотните възможности за майката да изгради силна връзка с бебето си, това в никакъв случай не е изискване. Има още толкова много неща, които майките и бащите могат да направят, за да гарантират, че сигурната привързаност расте и се установява в дългосрочен план.
Този родителски стил не е нещо ново и модерно. И не, ориентацията към нуждите не е свързана с това как се храните, какви позиции заемате по здравословни и дори политически въпроси.
Но така или иначе, голяма част от обществото е на мнение, че днешното възпитание… Няма да задълбавам в тези подвижни пясъци, но ще спомена само, че днешните родители, каквото и да правят, все са под прицел. Някои казват: „Днешните родители не правят достатъчно! Просто се взират в мобилните си телефони, вместо да прекарват време с децата си!“ Но също така чуваме и: „Днешните родители правят твърде много! Глезят децата си с тази безусловна любов. Това поколение никога няма да стане самостоятелно.” А и днешните родители са от онова „изпуснатото поколение” на прехода. В световен план се борим срещу по-модерните обиди към родителите: (уж) прекалено покровителствените родители-хеликоптери или косачки от една страна и (уж) никога непоказващите се родители-подводници от друга.
С няколко думи, каквото и да правим като родители, никога не е правилно.
Но мили родители, ако направим един исторически ракурс, ще видим, че родителите винаги са били критикувани, не само по времето на Сократ, а и в едни от най-старите текстове – шумерските глинени плочи. Винаги е имало два полюса: някои са вярвали, че децата носят всичко със себе си и че е най-добре ние, възрастните, да съпътстваме този процес с любов, да отглеждаме и да се грижим за малките растения. Срещу това се противопоставят представителите на наказателната педагогика: малкото растение се следи строго, за да не се развие в диво растение или, не дай Боже, в плевел. Не напразно насилието във възпитанието беше легитимно (а и още е) дълго време.
Ето защо хората все още търсят нови термини днес, защото всеки, който някога се е опитвал да дефинира възпитанието, бързо ще разбере, че това е трудно начинание. Според значение на думата възпитание в Тълковен речник | OnlineRechnik.com: понятието „възпитание“ е системно въздействие върху някого (обикновено дете) с цел да се формира характерът му. Това предполага именно едно външно въздействие с цел „корекция“, с презумпцията, че детето не е правилно такова, каквото е. Затова все по-често в различни извори и книги се говори за „придружаване“ или „връзка“, а не за възпитание, което много ми допада. Въпреки това, в никакъв случай не искам да пренебрегна ролята на родителите като водещи личности или любимата ми метафора от Йеспер Юл – като (морски) фар. Нашата задача е да покажем на детето накъде води пътят към самоопределено бъдеще и как да го следва.
Убедена съм, че децата имат нужда от възпитание или образование в смисъл на познание за света. Но не за да могат родителите да дърпат или подрязват детето си като декоративно растение, като бонсай, който искат да притиснат в определена форма. По-скоро доброто, ползотворно родителство е като метална конструкция, която поддържа и защитава младото растение и на която то може да се опре, докато е още нежно и малко – така че то необезпокоявано може да прерасне в дърво, достатъчно силно за нуждите на този живот.
„Възпитанието е пример и любов – нищо друго.“
Това каза педагогът Фридрих Фрьобел, далновидният изобретател на детската градина и ученик на швейцарския педагог Йохан Хайнрих Песталоци.
И точно към тази „образователна формула“ се придържам в моето родителство.
Основата на ученето по пример/модел е базисът на стабилна връзка. Детето ще следва преди всичко примера на човека, на когото вярва и с когото се чувства свързано. И тази връзка се поражда от родителската любов, която детето чувства. Това се случва от раждането, когато са задоволени неговите вродени нужди: от храна, сигурност, защита и близост. С течение на времето детето научава чрез пример как работят любящите и добри взаимоотношения: когато не само на собствените му нужди, но и на нуждите на другите е позволено да играят роля. За да премине детето с желание през този учебен процес, добрата връзка е предпоставка и сигурна основа.
Поради тези причини ориентацията към привързаността и ориентацията към нуждите са двете страни на една и съща монета. В зависимост от думата, която използвате, вие просто разглеждате малко по-различни аспекти на едно и също нещо.Ориентираното към нуждите и привързаността родителство означава да дадете пример на детето си: независимо какво има, независимо какво негативно чувство те засяга в момента, дали си ядосан, тъжен, раздразнен, отчаян и дори ако току-що си счупило любимата ми чаша, ще се справим с това заедно. Не си сам. Обичам те точно такъв, какъвто си. В моите очи ти си ти и си обичан, дори когато се държиш по нелюбим начин. Дори когато се чувстваш ядосан, тъжен или отчаян. Дори да се държиш обидно към мен и да кажеш: „Ти си глупава мама/татко.“ Дори и да не съм винаги съгласна с теб, можеш да разчиташ на мен. Но също така имам емоции и нужди, които се броят и които мога да отстоявам.
Подобно любящо отношение не само кара детето да се чувства обвързано и сигурно. То се учи чрез пример как да обича себе си и другите, да ги приема сериозно и спокойно да преодолява предизвикателствата на живота. Как да преговаря и управлява конфликти. Защото така порастваме. Това създава устойчивост и способността да се съвземем отново, независимо какво се случва. Това поражда самочувствие и сила. Така се развива устойчивостта към стрес. Психическа устойчивост.
Това също има ефект върху тялото. Вече е известно, че прекомерният негативен стрес и произтичащият от него дисбаланс в хормоналната система играят роля в развитието на много заболявания.
Родителството, ориентирано към нуждите, също означава да сте щастливи с детето си и да се забавлявате заедно. Това означава просто да споделяте живота във всичките му аспекти и в този процес да създавате силна връзка помежду си, която не се прекъсва дори когато нещата се нажежат.
Моят апел към вас е: За по-малко перфекционизъм и повече спокойствие.
Ако препоръчвам или често говоря за преимуществата на привързаното родителство, родителството ориентирано към потребностите, аз определено препоръчвам спокойствие от страна на родителите – не само към детето, но и към себе си, докато детето е в бебешка възраст и далеч след това. Ориентирането към потребностите не е строга догма или метод с много патентовани рецепти, а фундаментална нагласа. Стига да имате целта. Не я изпускайте от поглед, изключенията потвърждават правилото. Те са позволени и хуманни. Всяко семейство е уникално и към основната рецепта добавя своите съставки и подправки.
Литература:
Bandura, Albert (2023): Social Cognitive Theory: An Agentic Perspective on Human. Wiley
Боулби, Джон (2019): Стабилна основа. Изток-Запад
Brisch, Karl Heinz (2013): Schwangerschaft und Geburt. Bindungspsychotherapie-Bindungsba- sierte Beratung und Psychotherapie. Klett-Cotta
Chida, Yoichi; Hamer, Mark et al.(2008): Do stress-related psychosocial factors contribute to cancer incidence and survival? In: Natural Clinical Practice Oncolog 475
Herget, Gundi: Helikoptereltern-von Eltern und anderen Extremisten. In: Journalist; online abrufbar unter: Von Eltern und anderen Extremisten (journalist.de)