Поставяне на граници: 7 често срещани грешки

Поставянето на граници е част от ежедневния ни живот като родители. Но да го оприличим като нещо просто е съвсем друга работа. Поемете дълбоко дъх и се запитайте: Срещате ли често съпротива, когато поставяте граници? Или пък изглежда сякаш детето просто не приема някои граници? Казвате ли „Не“ отново и отново? Питате ли се понякога: Какво всъщност се обърка в момента?

Едно нещо е ясно: човешките взаимоотношения никога не протичат без търкания. Никога. И не, няма как да очакваме, че нашите деца винаги ще приемат нашите граници – без значение колко смислени и важни ги намираме – защото: нали знаете, че човешките същества са родени със собствена воля.

Определено обаче има неща, на които трябва да обърнем внимание, ако искаме ефективно да поставим границите си.

В тази статия ви каня да помислите върху това: Как всъщност поставяме граници на нашите деца? И на кои препъникамъни попадаме често или понякога?

Затова ето ги:

7 грешки, които често допускаме, когато поставяме граници – и как можем да ги избегнем.

(И да, всички са ми се случвали. Някои от тях и до ден днешен – и това е добре, защото животът е един процес на учене, а процесите на учене са живи и пластични, точно както границите трябва да бъдат.)

Грешка №1: Поставяме граници на детето си – и не знаем защо.

Поемем ли по пътя на осъзнатото родителство и започнем ли да се питаме дали сме на прав път, няма как да не стигнем и до въпроса с границите: Защо точно тук поставям граница? Защо казвам „не“? – (Много често не можех да си отговоря на този въпрос). И какво би станало, ако просто си замълча? (Честно казано: нищо няма да стане.)

Преди да зададете граница, трябва да знаете точно:

• Докъде се простират моите граници?
• Защо са необходими?
• Кого или какво трябва да защитава точно тази граница?
• Защитавам ли личното си пространство или ценности, които са важни за мен?
• Или просто не ми се прави нещо, защото е досадно, неудобно или съм уморена? (Всичко това е в реда на нещата, но може да се запитате: Каква нужда имам в момента? или Коя нужда не е задоволена при мен сега?)

Яснотата ви помага да общувате и да поддържате границите си уверено.

За да приеме детето ви една граница, вие сами трябва да я приемете и да сте наясно защо е необходима тя. Много от границите, които си поставяме в ежедневието, могат да бъдат изоставени, без това да навреди на някого. 

Може да прочетете още по тази тема „Детето не приема вашето “не”? – 2 прости съвета“.

Това ни води директно към следващата грешка:

Грешка №2: Поставяме граница без основание

Тук става дума за едно често виждано и поддържано от нас родителите безкомпромисно отношение, което може да се обясни с думите: „така се прави по принцип“, т.е. така е било закодирано в нас. Тук влизат причини като „защото аз казвам това“ или „и на мен не ми беше позволено да правя това като дете“ – изречения, които са сигурен начин да предизвикате разочарование и борби за власт у децата, колкото по-големи стават те.

Ако смятаме, че ограничението е необходимо и разумно, трябва да можем да го обясним на децата си. Следователно трябва да има обективно разбираеми причини. 

Ето няколко примера:

Когато поставяме граници, винаги имаме добра възможност да говорим за нуждите и ценностите си. „Няма да купуваме този пистолет играчка, защото не искам играчки, които приличат на пистолети в нашата къща.“ (Само пример, всяко семейство решава за себе си.)

Понякога съм чувала, че „прекалено се обяснявам“ с децата си. Трябва да кажа ясно „не“ – и това е. Лично, това разговаряне или обясняване – аз го наричам общуване на нивото на очите – е част от една уважителна връзка. Обяснявам на децата си (съобразно възрастта и в зависимост от ситуацията) защо поставям ограничение: от какво искам да ги защитя, какви нужди имам аз или някой друг, каква ценност се крие зад това ограничение. Освен това слушам какво мислят и искат да кажат за това.

Разбира се, в някои ситуации е изтощително. Не винаги сме съгласни. И не винаги имаме капацитет да правим това в ежедневието – което също е в реда на нещата. Но тук става въпрос за фундаментална нагласа: Не иска ли едно дете да разбере света и да бъде взето на сериозно като човек със собствени мисли?

Веднъж моето 12-годишно момче ми каза: „Благодаря ви, че мога да споря с вас и не винаги трябва да съм съгласен с всичко, което кажете.“ С това не искам да се хваля, а да ви кажа, че в моменти, когато чувствам несигурност в родителството си, такива изречения ми дават причина да продължа, а и увереност. Може би не правя всичко на сто процента, но и не трябва.

И така се приближаваме към:

Грешка №3: Не съобщаваме нашите граници достатъчно ясно

Яснотата в нашата комуникация е следващата стъпка към безопасното и ефективно поставяне на граници. Неясно формулираните граници биха били например:

• „Не мислиш ли, че изяде достатъчно бисквитки за днес?“
• „Не, не хвърляй камъни.“
• „Не, така не се прави.“

Необходим е ясен, недвусмислен език. Няма нужда от заповеди, а от ангажимент. С това ясно изразяваме, че стоим зад това, което казваме:

• „Изядохме достатъчно бисквитки за днес. Сега ще ги приберем – утре пак можем да хапнем от тях.“
• „Стоп! Няма да ти позволя да хвърляш камъни тук, където играят децата. Нека отидем там и да се целим в…“
• „Не искам да вадиш неща от чантата ми, без да ме питаш.“

Грешка №4: Определяме границите си твърде късно

За съжаление известно време допусках тази грешка много често. (Като цяло, когато става въпрос за границите ми, ми трябваше много време да намеря своя начин, този който е добър за мен и моето семейство.)

Често прекрачвах границите си и продължавах, въпреки че имах нужда от кратка почивка. Или оставях децата си (или други хора) да правят нещо, което обаче не беше наред за мен.

Всичките тези прекрачвания на границите водят, разбира се, до гняв. Енергия, която би трябвало да ни пази, да ни сигнализира, спомнете си или прочетете за светофара. И тогава в един момент всичко изригва като вулкан, който повлича всичко и всеки, което му се изпречи на пътя.

Границите със сигурност могат да бъдат средство за превенция. Те трябва да служат на вас и на вашето съжителство и благополучие в семейството, както и на околните. Точно за това ги използваме. Колкото е възможно по-рано.

Можете да прочетете за видовете индивидуални граници, които имаме в тази статия: (Поставяне на граници на децата: Защо границите са важни и кои от тях имат смисъл?)

И можете да прочетете в тази статия как можете да се държите, ако гневът ви е завладял и сте избухнали: [Развиках се на детето? – Ето как да го поправите! (в процес на писане, абонирайте се за блога ми, за да не пропускате новите теми или ме последвайте в Инстаграм, или Фейсбук)]

Грешка №5: Не сме свързани с детето си – и не се чувстваме чути

Колко често викаме от съседната стая: „Не скачай по дивана“ или „Не викай толкова силно, моля!“ И какво се случва? – Нищо. Да, такива ситуации се случват постоянно. Отново и отново.

Защо? Защото често забравяме най-важното: За да достигнат посланията ни, трябва да установим връзка с детето си. Connection before correction (Връзка преди корекция).

Как да се свържем с детето: Няколко начина за свързване в ежедневието

И когато нашите деца ни чуят, те все пак може да не искат да приемат някои граници – не забравяйте това. Защото имат собствени идеи, различни приоритети, нужди и желания – и това е добре.

Учим се да разрешаваме конфликти с децата си. Ден след ден чрез практика… и пак практика. Говорим за нуждите и желанията, намираме решения или компромиси. Някои конфликти не могат да бъдат разрешени. При други си мислим: „Следващия път ще е по-добре, ще го направя по различен начин.“ И всичко това е в реда на нещата.

Грешка №6: Ние зареждаме границите емоционално

Тази точка е много субтилна, но важна според мен. И да, може би малко спорна – защото често се случва да добавяме излишен емоционален заряд към някои граници и да използваме собствените си емоции като оправдание за определени граници. Това обикновено не помага нито на нас, нито на децата ни.

С изречения като:

• „Не хвърляйте храната – ще се ядосам!“
• „Разочарована съм, когато ме лъжеш.“
• „Страх ме е, когато те видя да удряш други деца.“

Сигурно много хора първо ще кажат или ще си помислят: „Какъв е проблемът?! Аз съм автентичен и детето ми може – или трябва – да знае как се чувствам?!“

Аз имам друго виждане: Да показваме чувствата си и да говорим за тях – да, разбира се. Но ние сами носим отговорност за чувствата си, а не нашите деца. Не е работа на детето ни да ни кара да се чувстваме добре.

И по отношение на самата граница също е така: Искаме децата ни да знаят, че не позволяваме нещо, защото:

• Някои неща са опасни за тях или за другите.
• Определено поведение е нелюбезно или нараняващо.
• Или не са в съответствие с нашите ценности.

А не защото не можем да се справим с поведението им и това ни прави тъжни, ядосани или уплашени.

Вместо това можем да говорим за граници като това:

• „Искам храната да остане в чинията. Храната е много ценна. Ако хвърлиш хляба си на земята, вече не можем да го ядем / подът ще се изцапа.“ (= фактическо обяснение), аз не говоря с децата си как в света има гладуващи деца. Колко е ужасен светът, в който живеем ще го разберат достатъчно ранно, но нека е тогава, когато ще могат да го разберат.
• „За мен е важно да сме честни един с друг. Страхуваш ли се да кажеш истината?“ (даване на име на ценността + съпричастност и разбиране за емоционалното състояние на детето)
• „Не можем да разрешим спор с удряне. Знам, че наистина си бил ядосан. Хайде да помислим как следващия път можеш да кажеш на Ева, че не искаш това?“

Грешка №7: Ние не зачитаме границите на нашите деца

Тази точка се отнася до нашата функция като модел за подражание. Определянето на граници е двупосочна улица. Всеки човек има граници. Нашите деца също. И те ни го съобщават. Понякога по уникален начин – но го правят. И трябва да уважаваме това.

Ние “моделираме” за нашите деца как да се справят с границите. Колко често се случва небрежно да пренебрегнем границите на детето си? Много е важно нашите деца да се научат да се разграничават. Ако нашите деца изпитват, че постоянно пренебрегваме или подценяваме техните граници – как тогава искаме да им предадем, че нашите граници са важни?

Има обаче още нещо по тази тема, което е много важно за мен, а именно укрепването на самочувствието на детето и това също се постига с приемането и непрекрачването на неговите граници. Статия по темата ще има скоро.

Сега възниква въпросът: Как точно мога да поставя ясни и уважителни граници за моето дете? И как да ги държа? Продължете да четете тук, като си свалите моите безплатни материали.

Литература:

Imlau, N. (2022): Meine Grenze ist dein Halt: Kindern liebevoll Stopp sagen. Weinheim: Beltz.