Из: Дневника на една майка
Или „Чувстваш ли се по-добре или по-добра майка, след като ми даде не-поискания-си-съвет?“
Най-обичам, когато някой ми изнесе лекция за живота с деца и почистването. Дори този някой да ти е близък и винаги да сте имали чувството, че може да разговарят за всичко и един ден просто да ви каже, че дори да имате деца, трябва и можете да живеете по-подредено…
Когато пускам гости в къщата си, се радвам за това. Щастлив съм да споделям живота си с другите и да дам представа за моя/нашия живот. Моят апартамент позволява най-дълбокото вникване в живота ми, което мога да дам. Тук можете да видите къде и как живеем. Виждате книгите, които четем, храната, която ядем, играчките, с които децата си играят – дори това, с което си мием зъбите. Всичко това е моят живот.
Съвсем права си, че апартаментът ми не е подреден. Работя и имам две деца, разбира се не съм единствената, но не се и оправдавам. Но дори когато не ходех на работа след ражданията, имах ограничено време за подреждане, защото други неща бяха и винаги са на преден план. Че рисувам и майсторя с децата си, че от време на време сядам с тях и играем на разни игри. И дори да не го правя в момента, имам право да си почина малко от деня си на дивана. Няма ли да е от полза едно почистване? Разбира се, но това не е лесно за постигане всеки ден. И така оставям прашинките по рафтовете – те никога не са пречели на децата докато играят. А непочистените прозорци са изрисувани с боя от децата. Още си спомням как ми обясни малко преди да се роди първото ми дете, че не може да „дойде“ бебето, ако прозорците не са изчистени, но те опровергах. Със сигурност ще има други моменти, когато имам повече свободно време за това. Но сега децата са тук и са малки.
Да, преди кухнята е изглеждала по-добре. Децата ядат на нашата маса с всичките си сетива. Наслаждават се на храната, усещат я с пръсти. Много пъти нещата се разливат – да не говорим за фазата, когато малкият ми син разливаше всяка напитка при всяко хранене, за да плесне ръката си в локвата. Всъщност оставям ориза и юфката първо да изсъхнат, преди да ги прахосмукирам (тогава по-лесно) за кус-куса няма и да споменавам. За нас не е нещо лошо, не е недостатък. Напротив: прави подреждането много по-ефективно, дори и да изглежда разхвърляно миг по-дълго. Но какво е такъв момент по отношение на цял живот с деца?
Отказах гладенето някъде между 1 и 2 дете в повечето случаи. Купувам неща, които изглеждат добре неизгладени и винаги съм намирал гладенето на кухненски кърпи за малко странно. Може би ще започна отново някой път, когато децата ще пожелаят да носят ризи, дори и като мама на момчета предпочитам да не носят ризи без повод. Не гледам да са елегантни, ако майка им може да бъде малко по-спокойна. А релаксацията е това, което прави ежедневието по-гладко.
Да, уча децата си на ред. Те също така научават, че нещата имат място в стаята им и че са по-лесни за намиране, ако са поставени на едни и същи места. Но също така уважавам, че те имат съвсем различен поглед върху нещата и че не е задължително редът им да съответства на моя. Редът в някои дни означава сортиране по цвят, други дни по форма. В някои, нямам си и представа. Но ще намерим пътя. Понякога трябва да преговаряме за пътя и начините, отново и отново. Като родители ние също можем да се поучим от това.
Може да правя много неща по различен начин от теб. И съм сигурна, че просто правя нещо грешно. Но правя нещата по този начин, защото така се чувствам по-добре, защото прави живота по-лесен, а също и поради една много проста причина, която ни води към едно общо нещо: обичам децата си. Както ти твоите. Може да имаме различни пътища, но една и съща цел. Отдели време да погледнете през моите очи, които просто игнорират ежедневния хаос в балансирането между работа и родителство и се фокусират върху най-важното: просто да бъда тук, просто да обичам и живея.
Чистенето няма да избяга, но децата ми се нуждаят сега от вниманието ми и най-добре го правя, когато съм поне малко отпочинала🤍
