Да обичаш дете означава да го приемеш. Да го приемем такова, каквото е. Не че трябва да се наслаждаваме и да обичаме всичко през цялото време. Но това означава да го приемем в неговата същност. Да обичаш дете означава да го обичаш без очакване, без да искаш нещо в замяна или да разчиташ на ако-тогава. Да обичаш дете означава да опознаеш безусловността.
Безусловно е голяма дума. Подхождане към нещо безусловно – кой го може днес? Очакваме, защото сме свикнали. Ние сме родени в живот на награди и на причина и следствие. И тогава имаме дете и трябва да преосмислим нещата, защото едно дете не отговаря на очакванията. Не е необходимо да отговаря на очакванията, просто е там. То също не може да отговори на очакванията, защото не знае това и ако е така какво бихме очаквали от него. То е там, това малко човешко същество и може би за първи път в живота ни трябва да даваме, без да очакваме нищо в замяна.
Едно дете не е там, за да връща любовта. Може само да събуди любовта в нас самите, която ни обогатява. Детето не е там, за да направи живота ни по-красив, дори животът да стане по-красив с дете. Но това не е целта на съществуването му. Нито е там, за да обогати нашето партньорство, въпреки че може да го направи. То е там, защото е там и изследва света през неговите очи и ни е позволено да го придружаваме по този път. Имаме шанса да преоткрием света, да го видим наново. Не е работа на детето обаче да ни учи на това. Става от само себе си, без да можем или трябва да го изискваме.
Не можем да очакваме нещо от това малко и крехко същество, не трябва и не можем да имаме очаквания от него. Защото голямо е нещастието на едно дете, когато усети, че не оправдава прекалено високите ни очаквания. Да обичаш дете означава да отвориш безусловно сърцето си и да се оставиш да бъдеш отнесен на непознато пътешествие с неопределена дестинация. Когато се осмелим на това приключение, ние се награждаваме.🤍