Четем и говорим толкова много за това как чрез раждането новороденото попада в един нов свят на усещания и опит: то усеща различни неща от удобството и защитата на утробата, мирише различно, вижда различно. Никога преди то не е усещало допира на дрехи или е било изложено на хладно при преобличане. Гмурка се в нов свят, в който има само няколко допирни точки с предишния опит. Свят, в който то трябва и иска да опознае всичко – с прогресивното умствено и физическо развитие, като пространството му за опит постепенно се разширява.
Но всичко е ново и за родителите
Докато често успяваме да гледаме мило на децата си, често гледаме не толкова мило на себе си. Въпреки че ние, родителите, също сме нови в това начинание. За много родители обличането на бебето след раждането е първият път, когато обличат новородено и увиват малкото телце в мъничко бебешко боди. Това е първата смяна на пелена и първата безсънна нощ, когато се чудим какво се е случва с бебето и защо не спи, нали новородените спят през по-голямата част от денонощието. За първи път се носи тази огромна отговорност и за първи път се общува с човек, който още не говори и който вижда и усеща света по един съвсем различен начин, а именно като едно малко новородено. Пътувайки от родилното към вкъщи с първото чуденце бях скована от страх и единствената мисъл в главата ми беше: „Господи, помогни ни да не го убием!“.
И дори ако е второ, трето, … дете, това дете много вероятно няма да прилича с поведението си на другите деца, които вече познаваме. Всяко дете идва при нас с различни измерения на темперамент, реагира повече или по-малко силно на стимули, по-лесно или по-бавно се успокоява, нуждае се от повече или по-малко физически контакт за съвместна регулация.
Освен поведението по отношение на детето, променя се и средата, така да се каже: отношенията между партньорите се променят, защото вече се е появило едно малко същество с нужди и те се превръщат в родители. В семейството родителите стават баби и дядовци чрез раждането на дете, техните деца стават родители и оттам нататък трябва да вземат решения, които засягат само тях и собственото им дете и отношения родител-дете се променят. Дори приятелствата могат да се променят и то само защото човек има дете.
Ние израстваме с/в родителството – и това е нещо хубаво
Толкова често мислим, че трябва да имаме отговор на всичко. Все пак сме възрастни. В крайна сметка родителите трябва да са безпогрешни и да имат план за света и всичко. Всъщност ние носим само няколко основни неща с нас в това родителство: хормони, които се освобождават като окситоцин и пролактин. Грижовно поведение, което произтича от това, но понякога може да бъде засенчено от собственото ни възпитание или социален натиск. Съществената част е, че като родители трябва да се настроим към това дете. И това е едновременно предизвикателство и предимство: тъй като децата не са еднакви, ние, родителите, трябва да пораснем в тази нова задача. Трябва да научим какво е детето ни, от какво има нужда, какви сигнали дава.
Затова: нека бъдем снизходителни към себе си. Разбира се, има неща, които винаги трябва да избягваме при всички деца: всяка форма на насилие. Но освен това придружаването на децата ни е най-често проба – грешка, ставаме падаме и опитваме отново и отново. Понякога намираме правилния отговор бързо, понякога отнема известно време, често може да не го намерим сами или правим грешки, които може дори да не забележим в ежедневието. Или за които трябва да се извиним или имаме нужда от помощ от други. Всичко това е родителство. Родителството е растеж, грешка, надежда, любов, но преди всичко е постоянно движение. Нека бъдете добри към себе си и израстването в тази нова за нас роля. Ние също сме новородени във връзката родител-дете.