Ако искаме да се запознаем с детето си, ако искаме да го разберем, не ни помага само да четем колкото се може повече книги или да изучаваме изследвания за детското развитие. Не ни помага това да слушаме съветите на другите, които вече са минали по този път. Защото всяко дете е малко по-различно и дава различни сигнали. Децата се различават по способността си да се утешават, по своята възбудимост, по своята предпазливост и по много други неща. Няма такова нещо като „детето“, а деца. Нормалните стойности са усреднени индикации, но вляво и вдясно от тях има много други деца: по-бавни и по-бързи, по-големи и по-малки, по-дебели и по-тънки. Това, което наистина ни помага, когато искаме да опознаем детето си, е наблюдението.
Спокойни като родители
Вече съвсем не сме свикнали да седим неподвижни и да наблюдаваме. Ние се движим, трябва да правим много неща едновременно. Мислите ни вечно са насочени към следващия проект, преди да завършим този, с който се занимаваме в момента. „Трябва да напълня пералнята“, си мисля, докато слагам чиниите в съдомиялната. Имаме толкова малко време за почивка и наблюдение – и рядко го отделяме. Защото: Ежедневието е пълно със задачи и често е наистина трудно да се даде приоритет. И всъщност може да ни се стори странно в началото да отделим време просто да легнем или да седнем и да наблюдаваме. – Колко ли неща мога да направя през това време!
Но това е точно това: когато наблюдаваме, ние правим/натрупваме огромно количество познание за това малко чудо, което ще помогне на съвместния ни живот и ще ни даде възможността да се опознаем много добре. Ние възприемаме нашето бебе, опознаваме го, научаваме нещо за това дете и неговите нужди. Голямата задача е да се опознаем. А и много важна задача. Не е като „да не правим нищо“, време е да вложим във връзка, разбирателство и избягване на стреса.
Наблюдавайте бебето в ежедневието
Така че нека отделим време и да легнем до бебето си: наблюдаваме как се движи, къде гледа и забелязваме колко далеч вече вижда. Ние откриваме това, което то само открива, какво намира за вълнуващо в момента. Може би игра на сянка на стената? Осъзнаваме колко вълнуващ е наистина светът и колко малко е необходимо на бебето, за да се почувства забавно. Виждаме как се движат ръцете и краката, дали ръцете вече умишлено хващат или все още се лутат нерешително във въздуха. Може би с позата си ни показва, че иска да бъде вдигнато сега? Наблюдаваме изражението на лицето, неговите звуци и постепенно долавяме разликите в изражението му: то се смее от радост, вика, гука, плаче и т.н.. Учим се да разбираме езика на нашето бебе. И дори когато спи, можем да го наблюдаваме: дали спи дълбоко и спокойно или очите му все още се движат неспокойно зад затворените клепачи. Заспало ли е вече дълбоко или е само повърхностно и все още трябва да сме до него?
Виждаме какво може детето ни само, колко е компетентно в много области. Може дори да се изненадаме какво вече може да прави и колко добре се справя с привидно трудна ситуация.
Връщането към наблюдението, към бавността е почти медитативно. Тя ни учи на много за нашето бебе, кара ни да разберем. И ние научаваме малко за себе си в този процес.
