Швейцарският психолог Жан Пиаже (1896 – 1980) оказва силно влияние върху психологията на развитието в областта на когнитивното развитие. Неговите теоретични и емпирични открития са проверени, допълнени и коригирани в много изследвания. Неговите позиции са представени подробно в почти всеки учебник по психология на развитието.
Пиаже е един от най-важните изследователи в областта на психологията на развитието наред със Зигмунд Фройд и Ерик Х. Ериксън. Пиаже вижда развитието на детето като резултат от взаимодействието между детето и неговата среда. То може да се развива само като се занимава със заобикалящата го среда – а не просто като предава знания. Според Пиаже детето се учи да мисли, като развива все по-всеобхватни и конкретни мисловни модели.
Адаптация и акомодация
Според Пиаже всяко човешко същество се ражда с две основни тенденции: Първо, има тенденция да се адаптира, т.е. да се приспособява към околната среда. Това включва два допълващи се процеса: асимилация (промяна на средата, за да отговаря на нуждите, желанията и т.н.) и акомодация / приспособяване (промяна на поведението, за да се адаптира към условията на околната среда). От друга страна, има тенденция към организиране, интегриране на собствените процеси в кохерентни системи. Например, бебето първоначално може или да хване, или да погледне нещо. След това, когато се научи на координация око-ръка, то може да наблюдава и действа, като го интегрира в една система. Всяко човешко същество се стреми отново и отново да установи равновесие чрез адаптация и асимилация, т.е. състояние на равновесие: То иска да живее „в хармония” със себе си и средата си. Например, хората изпитват напрежение, когато не разбират или не знаят нещо и следователно се стремят да преодолеят този дисбаланс, чрез учене.
Според Пиаже гореспоменатите тенденции променят и психологическата структура: от една страна, това включва сензомоторни или поведенчески схеми и, от друга страна, оперативни или когнитивни схеми. Това означава абстрактни форми на човешки действия и мисловни процеси, които са сходни по своята основна структура. В началото на детското развитие преобладават сензомоторните схеми, като терминът „сензомоторно” се отнася до детето, което възприема нещо чрез сетивата си (сензорно), реагира на него чрез действие (моторно) и забелязва ефекта от своето поведение (сензорно). Мисленето все още не играе съществена роля в тези схеми. Когнитивните схеми се развиват само от двегодишна възраст, например схемата за класификация (способността да се организират нещата в „класове“ въз основа на определени свойства като цвят или размер).
Основни етапа на когнитивното развитие при децата
Пиаже е на мнение, че (малкото) дете изгражда свое собствено разбиране за света (знание) като се справя самостоятелно със своята среда (действие) – следователно когнитивните схеми първоначално се извличат от сензорно-моторните. Когнитивното развитие иначе се влияе от четири фактора: съзряване , контакт с околната среда (т.е., от една страна, физически преживявания и, от друга страна, логико-математически преживявания, като последните се придобиват чрез вътрешна координация на действията), социално предаване (учене от други, инструкции и т.н.) и уравновесяване (саморегулиращи се сили в детето, чрез които то се опитва отново и отново да постигне равновесие).
Пиаже разграничава четири основни етапа на когнитивното развитие при децата, някои от които са разделени на подетапи:
- Сензомотерен етап – на ниво сензомоторна интелигентност (0-18/24 месеца; с шест подетапа), бебето първоначално има само няколко вродени рефлекса. След това бебето се учи предимно чрез наблюдение и действие (първо чрез активно повторение и по-късно чрез експериментиране) – тоест като наблюдава какво се случва, когато предметите се докосват, удрят, преместват, дърпат, изпускат и т.н. Ето как те научават, че също така се свързва цел със средствата, необходими за постигането на тази цел. На около 12 месеца бебето осъзнава, че нещата са там, дори когато не може да ги види („постоянство на обекта“). То започва да прави разлика между себе си (субект) и своето обкръжение (обекти). Преобладаващата форма на игра в тази фаза е тренировката.
- Предоперационален етап, който започва с етапа на символично или предконцептуално мислене (18/24 месеца – 4 години): малкото дете усвоява език и вече може да се справя с предварителните понятия – идеи и символи. Освен това сега прави разлика между обект (ситуация, поведение и т.н.) и умственото му представяне, което също позволява символични или „сякаш“ игри (напр. може да играе с блок, сякаш е кола). Детето помни преди всичко изобразителни, „хлабави“ сетивни впечатления. Нивото на интуитивното мислене следва по-късно(4 – 7/8 години): Мисленето продължава в идеи или вътрешни образи. Детето сега развива реални понятия, като се вземат предвид главно перцептивно открояващи се черти. То организира множеството впечатления и събития, като „търси“ връзки, причинно-следствени връзки. В същото време развива осъзнаване на правилата („Ако днес е понеделник, навсякъде е понеделник“). Но мисленето все още е еднопосочно и позволява изпълнението само на едно вътрешно действие. Към края на тази фаза ранният егоцентризъм в детството е преодолян.
- Етап на конкретните операции (7/8 – 11/12 години): Мисленето все още е обвързано със съдържание, което може да се изживее ясно. Въпреки това, различни характеристики на обект и процес се записват едновременно и са свързани една с друга. Сега правилата се отнасят до връзката между два или повече термина. Детето мисли по отношение на интернализирано действие, може да мисли напред и да контролира действията си по рефлективен начин. Стават възможни логически изводи за явления, включващи физически обекти и конкретни ситуации. Играта с правила става преобладаващата форма на игра.
- Етап на формалните операции (от 11/12 години): Сега младият човек може да се занимава с абстрактно съдържание като хипотези, да анализира теоретично проблемите и систематично да обмисля (научни) въпроси. Той е достигнал до висшата форма на логическо мислене.
Пиаже заключва, че за малките деца преди шест годишна възраст психичният живот изобщо не съществува. Те са реалисти, когато става въпрос за психологически феномени, казва той. Те не правят разлика между психични образувания, като мисли и сънища, и реални физически неща. Малките деца са егоцентрични, което означава, че все още не са развили съзнание за себе си (и за субективността на собствения си опит) и съответно все още не могат да виждат света обективно. По този начин умствените образувания придобиват физически свойства (например сънищата идват от небето, намират се в стаята) и обратно, физическите обекти придобиват психични свойства (например луната следва детето, докато върви).
Критика
Последните изследвания показват, че когнитивното развитие при децата е по-бързо, отколкото Пиаже установява в своите експериментални изследвания. Малките деца се оказват много по-компетентни в мисленето и разсъжденията си за физическия свят. По този начин те постигат подобно разбиране на термините, като възрастните и то сравнително рано. Те също така имат разбиране за психологическите явления много по-рано, отколкото предполага Пиаже, така че могат да разграничат реални неща и ментални структури като мисли, сънища и спомени. Особена критика се отправя към факта, че етапите на развитие според Пиаже са твърди и непроменливи. Някои експерименти показват, че децата вече имат умения от трети етап, въпреки че не са завършили напълно втория. Макар че със сигурност не всички аспекти отговарят 100% на днешните стандарти, етапите на развитие на когнитивните способности на децата според Пиаже са много полезни. Научаването за тях може да помогне на нас родителите да разберем по-добре своето потомство.
Използвана литература:
Piaget J. (1992): Das Weltbild des Kindes. München: dtv
Piaget J., Inhelder B. (1986): Die Psychologie des Kindes. Stuttgart: dtv
Astington, J.W. (2000): Wie Kinder das Denken entdecken. München, Basel: Reinhardt
Dyer, J. R. (2002): Cognitive development. In N. Salkind (Ed.), Child Development (pp. 87-92). New York, NY: Macmillan Reference USA