Когато децата имат нужда от внимание
За децата е от изключително значение да усещат нашето внимание. Само когато те са сигурни, че ние, като техни най-близки хора, забелязваме техните нужди, реагираме на сигналите им и сме до тях, те се чувстват защитени и обгрижени. Тази стабилност изгражда увереност и формира здрава връзка между детето и неговите обгрижващи фигури. Изследванията на Джон Боулби, създател на теорията за привързаността, показват, че сигурната привързаност е основен фактор за психичното здраве на детето, подпомагайки неговото емоционално и социално развитие.
Защо „глезенето“ е важно?
„Глезенето“ в контекста на отговарянето на нуждите на детето не означава разваляне на дисциплината, особено в ранна възраст, когато децата не могат да бъдат „разглезени“ в буквалния смисъл. Според д-р Херберт Ренц-Полстер, в своите първи месеци и години, децата функционират на принципите на еволюционно приспособление – техните нужди от близост и внимание са пряко свързани със сигурността и оцеляването. Еволюцията е формирала децата да изискват интензивна грижа, тъй като в природата изолацията може да бъде животозастрашаваща. Когато тези нужди се удовлетворяват, децата развиват основно доверие, което им позволява да се отделят постепенно и самостоятелно.
Проучванията на Мери Ейнсуърт върху привързаността подкрепят тази идея. Те показват, че децата, чиито родители откликват бързо и последователно на сигналите им, изграждат по-висока увереност и самостоятелност в по-късни етапи. Тази сигурност не е проява на „глезене“, а на отговорно родителство, което създава стабилна основа за емоционално здраве.
В ранното детство децата имат ограничена способност да разбират времето и да отлагат удовлетворяването на нуждите си. Адекватната реакция на техните сигнали не само ги успокоява, но и им помага да изградят представа за света като предсказуемо и безопасно място. Това е ключово за развитието на способността им да изследват средата и да се адаптират към нови ситуации.
Какво се случва, когато децата търсят внимание?
Има периоди, в които ежедневният стрес или лични обстоятелства могат да намалят нашата способност да бъдем внимателни към детето. В такива моменти сигналите му могат да останат незабелязани или неразбрани, което води до чувство на несигурност у детето.
Според идеите на Щефани Щал в книгата Nestwärme, die Flügel verleiht, в основата на всяко детско поведение стоят два основни нуждаещи механизма – нуждата от привързаност и нуждата от автономия. Привързаността осигурява на детето чувство за сигурност и стабилност, докато автономията го подкрепя в стремежа му към независимост и самостоятелност. Когато тези нужди са в баланс, детето се чувства уверено и емоционално стабилно.
Щал подчертава значението на това да се съсредоточим не върху поведението на детето, а върху причините зад него. Например, ако едно дете започне да се тръшка в магазина, вместо да го упрекваме директно за поведението, можем да се запитаме: „Дали е гладно, уморено, или може би се чувства пренебрегнато?“ Ако детето е още малко, за да отговори на тези въпроси, можем самите ние да се сетим като направим кратко ревю на времето преди това (дълъг ден в градината, глад, умора и т.н.). Когато разберем причината, можем да реагираме по-адекватно – с разбиране и подкрепа, вместо с наказание или критика. Поведението често е сигнал за емоционална нужда, която остава неудовлетворена. Например, тръшкането или крещенето не са просто „лошо поведение“, а начин, по който детето се опитва да привлече внимание и да възстанови чувството си за сигурност.
Когато родителите реагират само на повърхностното поведение, а не на причините зад него, се задълбочава усещането за неразбиране у детето, което може да доведе до утвърждаване на цикъл на негативно поведение. Щал съветва родителите да анализират тези две основни нужди, за да видят поведението на детето като зов за помощ, а не като предизвикателство към родителския авторитет. За да разберат по-добре какво движи детето, те могат да си задават въпроси като: „Дали това поведение е свързано с нужда от повече близост или с желание за самостоятелност?“, „Какви емоции може да стоят зад тези действия?“ или „Как мога да осигуря сигурност, като същевременно подкрепя автономията му?“ Тези въпроси помагат на родителите да се ориентират в динамиката между привързаност и автономия и да намират по-добри начини да отговорят на нуждите на детето.
Как да излезем от негативната спирала?
Единственият начин да се прекъсне този цикъл е чрез осъзнато и целенасочено внимание от страна на родителите. Поведението на детето е сигнал, че връзката се нуждае от пренастройване. Ето някои практически стъпки, вдъхновени от идеите на Щефани Щал, Йеспер Юл и други автори в областта на детската психология:
- Разпознаване на сигналите: Щал подчертава значението на това да наблюдаваме внимателно и да идентифицираме малките сигнали на детето, които често предшестват по-интензивните емоционални реакции. Това съвпада с вижданията на Йеспер Юл, който насърчава родителите да се вслушват в „езика на детето“ – поведение, което разкрива неговите вътрешни нужди.
- Интензивно време заедно: Щал и Юл акцентират върху важността на времето за „свързване“. Ден или уикенд, посветен изцяло на детето, без разсейвания, може значително да подобри усещането му за сигурност и подкрепа. Това е част от философията на Юл, която поставя взаимоотношенията над правилата.
- Практика на емоционално валидиране: Щал съветва родителите да използват фрази като „Разбирам, че ти е трудно“ или „Виждам, че си разстроен“. Юл допълва тази идея, подчертавайки колко е важно да се уважава гледната точка на детето и да се създаде пространство, в което то може да изрази чувствата си без страх от осъждане.
- Създаване на предсказуемост: Установяването на ритуали и рутини, според Щал и други изследователи, намалява тревожността и създава усещане за стабилност. Юл също отбелязва значението на тези ритуали, като подчертава, че те осигуряват на детето сигурна структура, която му помага да се ориентира в ежедневието.
Препоръки за родителите
- Планирайте време за игра: Играта е основен метод за свързване с детето и развитие на неговите когнитивни и социални умения.
- Практикувайте активно слушане: Дайте възможност на детето да изрази своите мисли и чувства без прекъсване.
- Бъдете пример: Показвайте чрез своите действия как да изразява емоции и да се справя със стреса.
Възстановяването на връзката с детето изисква време и усилия, но резултатът е емоционално здраво и уверено дете, което може да се справя с предизвикателствата на живота.
Източници
- Ainsworth, M. D. S., Blehar, M. C., Waters, E., & Wall, S. (1978). Patterns of Attachment: A Psychological Study of the Strange Situation. Lawrence Erlbaum Associates.
- Bowlby, J. (1988). A Secure Base: Parent-Child Attachment and Healthy Human Development. Basic Books.
- Fiese, B. H., Tomcho, T. J., Douglas, M., Josephs, K., Poltrock, S., & Baker, T. (2002). A review of 50 years of research on naturally occurring family routines and rituals: Cause for celebration? Journal of Family Psychology, 16(4), 381–390.
- Juul, J. (2001). Your Competent Child: Toward New Basic Values for the Family. Farrar, Straus and Giroux.
- Renz-Polster, H. (2009). Kinder verstehen: Born to be wild: Wie die Evolution unsere Kinder prägt. Kösel-Verlag.
- Schaefer, E. S., & Emerson, P. E. (1964). Patterns of response to parental behavior in the development of infant behavior. Monographs of the Society for Research in Child Development, 29(3), 1–71.
- Stahl, S. (2015). Nestwärme, die Flügel verleiht: Halt geben und Freiheit schenken – wie wir erziehen, ohne zu erziehen. Kailash Verlag.