Децата харесват, когато играем с тях. Но дори много малки деца искат и могат да се занимават сами за определени периоди от време.
Играйте заедно – изживейте играта съвместно
Контактът и обменът, които децата изпитват, когато играят заедно с другите, са особено важни за тяхното развитие. Защото играта с другите създава близост и доверие – основата на нашите взаимоотношения с другите.
Докато децата са още много малки, те намират своите приятели в непосредствена близост, особено в семейството. Родителите говорят, смеят се, шегуват се с детето и то реагира по свой начин. В тази ранна форма на „игра“ родителите и детето се опознават по-добре и връзката им се укрепва. По-късно родителите са все по-търсени, като играчи, които могат да бъдат заразени от идеите и игривостта на детето и да следват „правилата на играта“.
Няма значение на колко години е нашето дете: Винаги трябва да отделяме време да играем с него и да се включим напълно в играта, без да поглеждаме в телефона или на фона на пуснат телевизор, радио или нещо друго. От това се възползват и родителите, и децата. Защото съвместната игра е чудесна възможност да изживеем нещо заедно, да обменим идеи и да споделим вълнение и радост. И „между другото“ ние, като родители можем да наблюдаваме много добре, докато играем какви стъпки прави нашето дете, не само по отношение на физическите способности, но също и в мисленето, чувствата и социалното развитие.
Съотборници, вместо детски аниматори
Някои родители обичат да играят, на други не им хареса, а много нямат просто време. Освен това всеки е различен и има свой собствен начин да отговори на нуждите на детето си в играта.
Няма значение какъв „играещ тип“ сме: Не е нужно и не трябва винаги да имаме готови програми или готови идеи за игри с нашето дете, защото здравото дете е пълно със собствени идеи. Просто трябва да наблюдаваме детето си и се включим в неговите идеи. Нека да го оставим да ръководи и преди всичко да бъдем добър съотборник. И: По-малко, но често! Нашето дете предпочита да играем с него за кратко, но интензивно, за да има цялото ни внимание, отколкото по-дълго, но да не сме напълно потопени в играта и нещо друго да отвлича вниманието ни.
Бащите са търсени
Бащите играят различно от майките. Изследователите на семейните отношения са съгласни с това, дори ако причините за това са често оспорвани. Бащите обикновено играят „по-диви“, „по-динамични“ и „по-физически“ с децата си.
Докато майките обикновено са загрижени основно за това, детето им да изпитва удовлетворение в играта, да научи нещо и да изпитат чувството на постижение в играта, то „бащинските игри“ обикновено изискват цялата ангажираност на детето и често представляват по-голямо предизвикателство за него – физически и психически. Заключението на специалистите е: Бащите играят различно от майките, което е предимство за децата, тъй като разширява техния опит и възможности за учене.
Разбира се, в някои семейства ролите са разпределени по съвсем различен начин – те “дивеят” с мама, а татко обича да чете книжки. Защото какъв тип „играчи“ са родителите, не се решава само от пола. Но сигурно е, че детето ще се възползва много от това, ако най-близките му хора играят с него по различни начини.
Търсят се другари: игра с други деца
Колкото и страхотно да играем с децата си, в дългосрочен план ние не сме заместители на техните приятелите. Децата имат нужда от контакт с други деца. Това важи еднакво за децата с и без увреждания: като играят със своите връстници, те развиват основни умения за общуване с другите, но също и със себе си: те се научават да оценяват себе си по-добре и да усещат как тяхното поведение се отразява на другите. Научават се да съчувстват на другите, да правят компромиси, да утвърждават себе си и понякога да отстъпват. Изпитват приятелство и приобщеност.
От около шест до дванадесет месеца повечето деца проявяват интерес към своите връстници и други деца. Разбира се, на тази възраст не може да става дума за съвместна игра, но вече се правят важни социални преживявания при срещи с други деца. Дори на една-две години децата обикновено все още играят рамо до рамо, а не един с друг, но се наблюдават внимателно и се опитват да имитират интересни неща.
С тези ранни преживявания с връстниците им се полагат важни основи, така че е много важно децата в крайна сметка да играят повече един с друг, отколкото сами или с възрастните, за да могат по този начин да придобият важни преживявания за цял живот. Между другото, контактите на смесена възраст също са много полезни за децата: дори понякога нещата да станат малко груби, по-малките се учат от по-големите, а по-големите се гордеят, че могат да научат по-малките на нещо. Те затвърждават уменията си и също така проявяват отговорност към по-малките.
„Игри без граници“
Съвместната игра надхвърля границите – между националности, между езици, между деца с увреждания и деца без увреждания. Когато децата играят заедно, те обикновено се отнасят един към друг по много неформален и “незасегващ“ начин. Другото дете говори друг език? Няма значение – защо имаш ръце и крака? Другото дете е в инвалидна количка? И какво – лесно се бута и инвалидната количка може да се използва и за транспортиране на всякакви неща!
Когато играят заедно, децата не се питат кое е “нормално“ и кое не. Те са склонни да бъдат по-естествени и любопитни един към друг и усещат, че всеки е различен и има различни нужди, но все пак е обичан и може да бъде страхотен партньор в играта.
Да поиграя сам: Важно преживяване за нашето дете
Въпреки че играта с другите е важна за децата, те също искат и трябва да могат да се занимават от време на време сами. Когато играе само, детето ни придобива важни преживявания. Насърчава се неговото самочувствие, способността му да се концентрира и неговата независимост.
Колко дълго и колко интензивно едно дете може да играе самостоятелно, варира от дете до дете и разбира се също зависи от възрастта му. През първата година от живота това са доста кратки периоди от пет до десет минути, в които бебетата се занимават със своето тяло, глас или предмет. На възраст от една до три години децата могат да играят сами до тридесет минути. По-големите деца, особено от тригодишна възраст, често играят много и дълго време сами или рисуват или творят. Те също обичат да се оттеглят в детската стая, за да направят нещо на спокойствие там.
Подкрепете самостоятелната игра
Децата на една и съща възраст също са много различни, когато става въпрос за самостоятелна игра. Докато едно дете може да се концентрира върху едно нещо за по-дълъг период от време, другото може да се нуждае от партньор много повече, за да навлезе в игра и да остане в нея. Като родител можем да подкрепим детето си да се научи да играе само чрез поведението ни:
- Хубаво е да избягваме да прекъсваме детето си, когато се е задълбочило в играта. То не се нуждае от нови предложения или идеи за игри от наша страна.
- Не трябва веднага да бързаме, ако нещо не се получава да помагаме. По-добре е да изчакаме малко и да дадем време на детето да реши проблема самостоятелно.
- Нека създадем атрактивна игрална среда, която не е претоварена, но предлага достатъчно вдъхновение за нови идеи за игри. Можем също да запазим някои играчки за моментите, когато детето ни трябва да играе само – така те ще са по-вълнуващи.
- Отначало е добре да даваме малко нови предложения, само когато детето е изчерпило играта.
- Нека запознаем детето си със самостоятелната игра постепенно, например като първо играем до (а не с) него и след това се отдалечим, когато е потопено в играта. Особено малките деца се нуждаят често от сигурността, че сме наблизо, за да си играят. И често е достатъчно, ако може да ни види или чуе.
Източници:
- Friedrich, G. & Streit, C. (2002): Was sich im Kopf abspielt. Erkenntnisse aus der Hirnforschung und ihre Bedeutung für die Elementarpädagogik. In: Kindergarten heute, Jahrgang 32, Heft 9, S. 6-11.
- Göppel, R. (2014): Gehirn, Psyche, Bildung: Chancen und Grenzen einer Neuropädagogik. Stuttgart: Kohlhammer Verlag.
- Moyles, J. R. (1989): Just playing?: The role and status of play in early childhood education. London: Open University