Начинът, по който възрастните гледат на децата, често е обърнат най-вече към недостатъците: децата все още не могат да правят толкова много неща, децата все още знаят много малко за заобикалящия ги свят, децата не се справят с предизвикателствата и проблемите на ежедневието по начин, които очакваме ние възрастните. Затова бързо се случва ние да пречупваме преживяванията и чувствата на детето през нашия “пораснал” поглед: „Това не боли толкова!“, „Стига плака, нищо ти няма!“, „Нищо лошо не се е случило!“ и най-големия шедьовър на безсмислието е “Ще ти мине като на кученце!”. Не само, че децата могат да имат различно възприятие, усещане за болка или емоции, но и че те имат граници, които трябва да се спазват от нас възрастните, а не да се позоваме на едно остаряло мисленето, че децата идват на този свят като празен лист или съд, които трябва да се изпише/запълни със знания. Затова ние знаем по-добре от какво се нуждаят и чувстват, и затова често пренебрегваме знаците, които ни дават. Детето възприема света по свой начин и чрез собствените си действия, чрез опити и грешки, изследва как работи светът и как се чувства то в него.
Родителите са като компас, който дава ориентация
Децата имат нужда от ориентация, сигурност и яснота, която да получат от родителите си. Те самите още нямате компас в себе си и и затова често не знаят посоката. В този текст ще намерите няколко импулса за поставянето на граници с любов и уважение. Показване на граници без насилие
Възползвайте се от безплатните материали!
Границите около нас
Нека си представим личните граници като обвивка около нас, вид невидим сапунен мехур, който едновременно обгръща тялото ни и показва нашите физическите граници, както и обгръща и защитава най-вътрешното ни същество, нашите психологически граници. Личните граници защитават нашата автономия, нашето самоопределение, нашата физическа цялост. Нашите граници също са индивидуално различни и произтичат от лични преживявания, темперамент или културата, в която сме израснали: това, което е прекачване на границата за един човек, може да е в реда на нещата за друг. Единственият, който има право да тълкува, кога някой навлиза в личното му пространство и пресича допустимите граници е, той самият. Всеки отделен човек (в това число и малките хора – децата) взема сам решение затова, докъде се простират границите му, а другите трябва да уважават и се съобразяват с това.
Ако границите ни бъдат превишени, ние се чувстваме неудобно и реагираме защитно – по различни начини в зависимост от ситуацията. Например, децата често използват физически сигнали в поведението си, за да покажат, че границата е премината: отдръпват се или дори бягат, сигнализират „не“ с протегнати ръце или поклащат глава, отдръпват се вътрешно, като мълчат или замръзват (етикетът: срамежливото дете), може би също показват агресия и блъскане, хапане или удряне. Всички тези сигнали често свидетелстват, че сме преминали физическата граница, а и често психическата граница на детето.
Когато детето ти те предизвика и искаш да крещиш…
Тогава се нуждаеш от план или „5 СТЪПКИ ЗА УСПОКОЕНИЕ В МОМЕНТИТЕ, КОГАТО ИСКАТЕ ДА ВИКАТЕ“
Възползвайте се от безплатните материали!
Да уважаваме физическите границите на децата
Всеки ден се сблъскваме с физическите ограничения на децата и то в много ситуации: във всички области на грижата ни за тях като миене на зъби, смяна на пелени, ходене до тоалетна, обличане, миене на косата, къпане. Но и при хранене, когато храним детето, как предлагаме храна и какви правила важат на масата (особено когато детето се гнуси или отказва да яде например, което е ясен знак за граница). Разбира се има и ситуации, в които често не сме наясно, че детето се сблъсква с физическо ограничение, като поздрави и сбогувания, когато детето е помолено да се ръкува или дори целуне (или бъде целувано от) някого, или по време на игра, или други занимания, когато някои деца не искат да бъдат докосвани от брат/сестра/посетител/други възрастни („но той/тя иска САМО да те прегърне/целуне“) или физическата игра се възприема като неудобна. Също така и шумовете в ежедневния семеен живот могат да докоснат или да прекрачат границите, особено ако детето е особено чувствително към шума.
Полезно е да отделим време, за да изследваме и обмислим кои граници показва детето, в кои области и как реагира, когато границите бъдат прекрачени. Понякога в ежедневието преживяваме определено поведение на детето, което дори може да ни дразни, но не осъзнаваме, че зад това поведение може да стои нарушаване на границите на детето. Като след това реагираме на действието, а не на причината, което често създава допълнителни спорове и проблеми.
Просто няколко импулса, за да обърнем внимание на детето и неговите граници.🤍