Поставяне на граници на децата: Защо границите са важни и кои от тях имат смисъл?

Децата имат нужда от граници. Не е ли това една от големите мантри на родителството? Особено когато усещаме, че нещата излизат извън контрол. Но честно казано, това изречение не ми харесва. Звучи като нещо от старата школа, желязната завеса, демонстрация на власт – и стрес. Сякаш родителите трябва нарочно да поставят граници на децата си, за да им покажат, че има граници.

Ако мога да се изразя образно, следната картина ми харесва повече:

Границите са като парапети на мост. Без тях бихме могли да се движим само много предпазливо. С тях като граница, можем да видим пътя по-добре и да преминем безопасно през моста – с усещане за сигурност и защита.

Това ни води до най-важния аспект, според мен:

Границите формират рамка, която осигурява ориентация и сигурност.

Но това не се отнася само за децата. Ето защо първо ще пренапишем тази мантра, преди да стигнем до другите въпроси:

Свят, пълен с граници

В свят, в който има много видими и невидими граници, хората имат нужда от ориентация и сигурност. Това звучи много по-малко като въоръжен граничен контрол и повече като това, за което всъщност става въпрос: отговорност.

Да, ние, родителите, трябва да поемем отговорност. За нашите деца. За нас самите. За света.

И тук става трудно.

Защото ние се движим между родителското задължение да се грижим за децата, за нашите собствени нужди, желания и ограничения, и представите на нашите деца. Всичко това е гарнирано с много, много чувства от всички страни и безполезни коментари отстрани: „Малко по-строги трябва да бъдете… Не бъдете твърде строги!“ Е, какво сега… строги или не? Други бъркат наказанието с границите и когато пледирам за родителство без наказание, казват, че без наказание не може. Когато ми дадат пример, се оказва, че поставят граници – рамка, в която детето да действа. А има и такива, които не поставят граници, защото го бъркат с наказанието: „ние искаме да сме приятели с детето.“ Детето има и ще има приятели, но родителите сме ние.

Голяма тема, която предоставя много материал за поредица от статии по темата за поставяне на граници на деца.


Поставяне на граници: 7 често срещани грешки

Детето не приема вашето „не“? – 2 прости съвета

Прочрти още: Дори децата имат граници


Та, ето ви и добре дошли.

Разбира се, не мога да покажа златния път за всички. Но ще ви дам малко яснота и насоки по тази голяма тема, за да можете да намерите своя собствен път. Без да идеализирам.

Обещавам.

Първо, ще разгледаме основните въпроси в тази първа статия:

  • Какво представляват границите и какви видове граници има?
  • Как да разпознаем значимите граници?
  • Защо е важно да се прави разлика между желания и нужди?

В следващите две статии от тази поредица ще разберете какви грешки често допускаме, когато поставяме граници и как с уважение и внимание да съобщаваме границите на нашите деца.

Какво представляват границите?

Ние, хората, се движим в едно социално пространство. Взаимоотношенията и действията между хората се случват в това пространство. Границите са като защитни линии за нас. Те показват до кой момент ние (и нашите партньори) се чувстваме добре и в кой момент вече не се чувстваме добре. Много е полезно да сме наясно с границите на различни нива.

Индивидуални или лични граници, които защитават самите нас

  • Физически ограничения:
    • Какво докосване мога да позволя и от кого?
    • Кога нещо започва да ме боли или да ми е неприятно?
    • Какво и колко мога да постигна физически?
    • Кога имам нужда от почивка?
  • Емоционални граници:
    • Какво мога да понеса психически?
    • Какви болезнени точки имам?
    • Какво поведение ме наранява?

Граници, които защитават нашите ценности

  • На какво държим при междуличностните взаимоотношения, поведение, хранене или дейности в свободното време?

Граници, които се определят от външни обстоятелства

  • Времеви ограничения:
    • Колко време имаме на разположение за нещо?
  • Финансови ограничения:
    • Колко пари имаме на разположение?
    • Какво можем да си позволим финансово и какво не?

Социални граници в обществото

  • Разбира се, има граници между хората и в обществото:
    • Кое поведение спрямо кого е (културно) приемливо и кое не?

Защита на хората

  • Също така е много важно да защитим хората:
    • В кой момент безопасността и здравето на човек са изложени на риск?

Естествени граници

  • В допълнение към всички (между)човешки граници, разбира се, винаги се сблъскваме с естествени, реални граници. Неща, които не можем да променим:
    • Не можем да разпръснем облаците, за да изгрее слънце.
    • Счупената бисквитка не може да бъде поправена.
    • Не можем да живеем здравословно без сън.

Границите ни дават рамка

Някои граници са свързани една с друга, а други могат (и трябва) да се променят в зависимост от вашата житейска ситуация, настроение или обстоятелства. Ние съзнателно определяме някои граници, докато други са извън нашия контрол.

Понякога усещаме границите едва когато са преминати. И понякога съзнателно или несъзнателно прекрачваме собствените или чуждите граници.

Има граници, които подлежат на обсъждане, и такива, които не подлежат. Съществуват (не)мога и (не)искам/желая – граници.

Какви граници са ви необходими?

Само вие можете да намерите отговор на този въпрос – и това намиране е дълъг и променящ се процес.

Все пак, можете да приложите следното правило:

Всичко, което засяга безопасността и благосъстоянието на хората, трябва да бъде защитено.

Това важи както за благосъстоянието на нашите деца, така и за нашето собствено и това на другите – това не подлежи на обсъждане.

Отнасянето към другите хора с уважение също е важно. Това обаче е процес, който се учи. Можем да научим децата си, че могат да защитават собствените си нужди, без да атакуват другите. Тези и други ограничения и правила ще се развиват с времето и ще трябва непрекъснато да се коригират – в зависимост от възрастта на децата и ситуацията.

Малко помощ и идеи може да иьтеглите от тук:

27 карти във формата на мини пътеводител, който не претендира, че обхваща цялата тема, но се опитва да засегне голяма част от това, което трябва да знаете: 

  • Поставяне на граници с ясно + любящо отношение. 
  • Правене на разлика между желания и нужди. 
  • Разпознаване и определяне на разумни граници.
  • И накрая, но не на последно място: съобщаване на границите на детето съпричастно.

Два общи отговора, които намерих за себе си:

  1. Използвам граници, за да защитя собствените си ресурси и благополучие.
    • Пример: Аз съм много чувствителен към шум. Децата ми знаят това, защото им обяснявам какво ми причинява шумът и как се чувствам. Но отговорността за моето благосъстояние е моя. Ако децата ми са много шумни, намирам начини да се предпазя от шума: понякога моля за тишина, понякога използвам слушалки, понякога сменям стаята или пренасочвам дейностите. Във всеки случай съобщавам на децата си от какво имам нужда – и от какво имат нужда те и какво могат да направят. Ето как моделирам здравословни граници за моите деца.
  2. Използвам граници, за да защитя ценностите си или ценностите, според които искаме да живеем като семейство.
    • Тези ограничения се изразяват например в нашите взаимодействия с други хора, избора на думи, използването на медиите, здравословното хранене, дейностите, които можем да правим като семейство, и решенията за големи покупки.

Балансиране на индивидуалните граници

Индивидуалните граници често са въпрос на претегляне и балансиране:

  • Имам нужда от тишина и спокойствие, а детето ми се забавлява, пеейки с пълно гърло.
  • Мисля, че шумните и мигащи играчки са ужасни, а детето ми се чувства автономно, защото му е позволено да избере нещо само.
  • Искам да излезем, а детето ми предпочита да играе у дома.

Това води до друго много важно разграничение:

Желанията и нуждите не са едно и също.

Това, което нашите деца искат, не винаги е това, от което имат нужда.

Какво имам предвид с това?

Нуждите са основни за живота: основните физически нужди включват въздух за дишане, течности, храна и сън. Всеки човек има нужда от чувство за сигурност и принадлежност. Потребностите от автономия и самоефективност също са много важни.

Желанията изразяват нещо, което бихме искали да имаме, защото ни носи радост, приятно е или красиво – или защото е възможен начин за задоволяване на нужда.

Защото зад желанията често се крият нужди: зад желанието за сладко, например, може да стои глад (основна нужда) или нужда от обич или забавление. Зад желанието да носи сандали навън през зимата може да стои нуждата от автономност (вие знаете, че е студено и може да се разболеете, но сте го научили чрез опит, а детето все още няма такъв и само да го кажем не винаги е достатъчно). А с желанието да гледа филм, детето може например да изрази нуждата от релаксация и дори близост, ако по принцип гледате заедно, сгушени на дивана.

Всяка от тези нужди може да бъде задоволена и по други начини.

Не е задължително желанията да бъдат изпълнени. Трябва обаче да обърнем внимание на нуждите.

Така че, когато става въпрос за желанията на вашето дете, запитайте се:

  • Каква нужда има детето ми зад това?
  • Дали изпълнението на това желание е най-добрият (или приемлив за мен) начин за задоволяване на нуждата? Или може би има по-добри варианти?
  • В кои моменти мога да кажа „да“?

Между другото, абсолютно същите въпроси се отнасят и за нашите лични граници:

  • Какви нужди са изразени в моите граници?
  • Необходимо ли е това ограничение или има алтернативи?

За мен това създава пространство, в което претегляме, преговаряме, балансираме, непрекъснато намираме решения – или понякога не ги намираме и търпим и придружаваме чувства.

Важно е нашите деца да се чувстват забелязани в своите желания и нужди. Положителната комуникация може да бъде много полезна.

Накратко, нека отново да обобщим най-важното:

  1. Поставянето на граници означава поемане на отговорност. За нашите деца, за нас, нашата среда, света.
  2. Безопасността и благосъстоянието на хората не подлежат на обсъждане. Тук ясните граници са абсолютно необходими.
  3. Индивидуалните граници служат на вашето съвместно съществуване и благополучие. Вие решавате как да изглеждат или трябва да разберете заедно. Тези граници се различават от човек до човек и от семейство на семейство.
  4. Границите могат и трябва да се развиват и непрекъснато да се коригират. Справянето с границите е жив процес. Тук също можем да забележим от време на време, че някои граници може да нямат смисъл за нас и да ги променим.
  5. Желанията и нуждите не са едно и също. Зад желанията често стоят нужди, които трябва да имаме предвид.
  6. Нашите нужди също се изразяват в нашите граници. Поставянето на граници предлага добра възможност да говорим за нуждите и ценностите – и да моделираме здравословни граници за нашите деца.
  7. Можете да изпълните желанията на детето си, но не е нужно да изпълнявате всяко желание на детето си.
  8. Всички чувства, които детето ви може да има относно вашите граници, са допустими.

Литература:

Маркам, Л., 2014. Спокойни родители, щастливи деца. София: Издателство Колибри.

Фабер, А. и Мазлиш, И., 2012. Как да говорим така, че детето да слуша и как да слушаме така, че детето да говори. София: Издателство Изток-Запад.

Cloud, H. and Townsend, J., 1998. Boundaries with Kids. Grand Rapids: Zondervan.

Fay, C. and Cline, F., 2014. Parenting with Love and Logic. Colorado Springs: NavPress.

Imlau, N. (2022): Meine Grenze ist dein Halt: Kindern liebevoll Stopp sagen. Weinheim: Beltz.

Juul, J., 2012. Grenzen, Nähe, Respekt: Auf dem Weg zur kompetenten Eltern-Kind-Beziehung. Weinheim: Beltz.

Renz-Polster, H. und Hüther, G., 2013. Wie Kinder heute wachsen: Natur als Entwicklungsraum: Ein neuer Blick auf das kindliche Lernen, Fühlen und Denken. Weinheim: Beltz.

Siegel, D.J. and Bryson, T.P., 2011. The Whole-Brain Child. New York: Delacorte Press.

Вашият коментар