И изведнъж ето го, гневът. За разлетия чай, за счупената чаша. За това, че детето за пореден път отказва да бъде облечено или че е произнесло някоя и друга обида, ухапало, ударил… за всичко това, за което вече безброй пъти сме казвали да не говори или прави. Ето го този гняв и той си проправя път през тялото във всяка една клетка, иска да излезе от устните, може би иска да докосне нещо, иска да хвърли нещо или да го стъпче или… Но почакайте! Ние не сме деца, ние сме възрастните. Ние сме модели за подражание и можем да действаме по обмислен начин – или не?
Гневът е позволен
Чувството за гняв е нормално. Той принадлежи към широкия диапазон на нашите чувства. В ежедневието си можем да почувстваме всичко това: любов, състрадание и радост, но също и гняв, разочарование, отвращение. Това, което често се нарича „отрицателни“ чувства, е просто част от нашия емоционален живот. Редно е да чувстваш. И тези чувства също са оправдани, тъй като ни показват нещо: нежелание, опасност, претоварване, несправедливост. Зад чувството, което изпитваме, стои причина да чувстваме точно това. И този повод за това чувство заслужава внимание. Не е правилно да очакваме да изключим определени чувства от живота, защото сме станали родители.
Когато детето ти те предизвика и искаш да крещиш…
Тогава се нуждаеш от план или „5 СТЪПКИ ЗА УСПОКОЕНИЕ В МОМЕНТИТЕ, КОГАТО ИСКАТЕ ДА ВИКАТЕ“
Възползвайте се от безплатните материали!
През повечето време не е детето…
В повечето случаи не детето предизвиква големите чувства в нас. Децата често са само последната капка: В един вече натоварен ден, когато просто искаме да се приберем бързо, детето внезапно удря спирачките и сяда на тротоара, без да иска да мине нито сантиметър напред. Ние сме изтощени от този ден, най-накрая искаме да си починем и тогава това! Ние се караме и казваме: „Чуденце, толкова съм ти ядосан/а!“, а всъщност имаме предвид: „Чуденце, не сега. Денят беше твърде изтощителен!“. В една стресираща сутрин, когато времето ни притиска, детето не иска да се облече. Може и да не е проблем в събота без да имаме уговорки, но днес детето трябва да се заведе навреме, защото малко след това имаме важен ангажимент. Ние се караме и всъщност нямаме предвид „Чудо, приготви се, винаги си много бавно!“, а по-скоро означава „Чудо, днес не е време затова, толкова спешно трябва да отида на тази среща!“. Ежедневието ни е пълно с неща, които ни затрудняват да имаме спокоен семеен живот. Пълно със срещи, натиск, стрес – а това са големи пречки за ежедневието, особено в ранна детска възраст.
А понякога и детето събужда спомени
Понякога поведението на нашите деца също събужда спомени, които са дълбоко вкоренени в нас: ние сме „задействани“. Опитът от нашия живот се съхранява в нашия мозък. Ако детето е шумно, ако крещи, удря, хапе или рита, това може да ни напомни за собственото ни детство. Опитваме се да предотвратим тази ситуация чрез модели на действие, които сме изпитали. Често това са тези, които всъщност не сме искали да използваме при отглеждането на собствените си деца.
Сега как да се справим с гнева?
Така че виждаме: гневът е нормална емоция. Виждаме също, че гневът може да бъде предизвикан по много начини в ежедневието ни – дори ако се опитваме да избегнем факторите, които го предизвикват. Знаем, че не е добре за нашите деца, ако ги засрамваме, крещим или атакуваме самочувствието им с думи – и всякакъв вид физическо насилие е грешно. Но как можем да се справим с гнева, който е там? Как трябва да намерим начин в ежедневния семеен живот да бъдем ядосани и да ни бъде позволено да се ядосваме? Как можем да дадем добър пример на децата си да изпитват гняв и да се справят с него по подходящ начин?
На първо място, можем да разгледаме външните фактори, които могат да ни доведат до гневни ситуации и да видим какво може да се промени за тях: къде можем да освободим стреса от ежедневието, къде можем да получим повече подкрепа и да делегираме задачи? Какви рутини можем да променим или преоткрием, за да намалим стреса? Подреждане на масата от вечерта за сутринта? Имате ли вече готови дрехи за сутринта? Можете ли да станете половин час по-рано? Предпочитате ли да носите детето или да го вземете с количката, дори и да е вече на 4, отколкото да настоявате, че то е голямо и трябва да върви, въпреки че е изтощено от детската градина, да детската градина е толкова изтощителна за тях, колкото и нашият работен ден.
В кои моменти има погрешни схващания за нашето дете, които ни ръководят: Децата не искат да ни дразнят, те не се опитват да вземат властта от нас и „да ни се качат на главата“, а имат конкретни нужди, които стоят зад тяхното поведение. Научаването за тези конкретни нужди също може да ни доближи до по-спокойно ежедневие, особено при малките деца. Да видим какво ръководи детето ни, защо се държи така, както се държи. И нека го приемем като ново убеждение, което си повтаряме отново и отново: „Детето ми не иска да ме дразни. То се държи така, както се държи, просто защото е дете.“
След като се ориентираме в някои ситуации на гняв, можем да се обърнем към себе си: Как успявам да бъда ядосан във все още стресиращи ситуации? Невроложката Джил Бойл Тейлър обяснява в книгата си „My Stroke of Insight. A Brain Scientist’s Personal Journe“ че действителната реакция на гняв, която се задейства неврохимично в мозъка, продължава само 90 секунди. Тези секунди – които може да изглеждат дълги – са, когато трябва да се погрижим за себе си и за които трябва да намерим и приложими алтернативни начини на действие: стъпка по стъпка трябва да се отдалечим от това, което всъщност искаме да направим (напр. да крещим на детето) практикувайте нови възможности (напр. първо изкрещете на стената, предлага авторката), аз се научих да „дишам“ – 4-7-8 (вдишване 4 сек., задържане 7 сек., издишване 8 сек.) или да изляза за малко (ако е възможно и детето е в безопасност) и да пия чаша вода или напръскам лицето си със студена вода, позната отваря за малко прозореца, за да поеме глътка въздух. Нашият гняв е там, това е едно от нашите чувства. Трябва обаче да намерим добър начин да се справим с него.
В много ситуации е добре съзнателно да направим крачка назад – това може да бъде и буквално. Да се изключим от ситуацията и поемем дълбоко въздух. Да направим почивка, за да дадем на тялото шанс да се успокои и след това да предприемем обмислено действие. Можем да говорим за гнева си, можем да го оставим навън и можем да останем със гнева и да разкажем на детето за него, защо и как го чувстваме. Можем да говорим, но и да внимаваме как и какво казваме на детето: „Ти си глупав, защото счупи чашата!“ – е нараняващо, а „Много ми е тъжно, защото чашата е счупена!“ или вместо „Спри да крещиш, досадно/изнервящо е!“ кажете „За мен е наистина е твърде шумно в момента, имам нужда от малка почивка.“ Добре е да си вземем почивка, да си дадем почивка. Не винаги е нужно да имаме готово решение за всичко. А когато се случи да повишим глас, можем да се извиним. Ние не сме перфектни, но и децата ни не се нуждаят от перфектни, а от автентични родители.
С течение на времето можем да насочим съзнанието си към това как се чувстваме, когато гневът се надигне в нас и след това да дръпнем аварийната спирачка рано, ако е възможно. Понякога чувстваме, че се движим към ситуация и можем да си кажем: Ще се ядосам. Ако почувстваме това, може би защото дишането ни става по-плитко и по-бързо, защото забелязваме как сърцето ни бие по-бързо, можем да се опитаме да се измъкнем от ситуацията рано и да си дадем почивка. Понякога забелязваме предварително, че денят заплашва да вземе неблагоприятен обрат и тогава можем съзнателно да противодействаме: пускаме музиката и танцуваме, отменяме всички срещи и просто се сгушваме заедно в леглото и четем,…
Не е лесно да намерим нови начини за справяне с гнева, когато сме заседнали в стари модели. Но е възможно. Преди всичко това отнема време, но понякога и терапевтична подкрепа. Не е лошо да потърсим помощ за справяне с гнева, защото често просто не сме се научили как да се справяме добре с него и имаме нужда от нови идеи, модели за подражание и предложения, за да тръгнем по друг път. Всичко това си заслужава. За нашите деца, но и за нас самите.
Източник на снимката: reshot.com
Извори:
- Ph.D. Jill Bolte Taylor (2006): My Stroke of Insight. A Brain Scientist’s Personal Journey
- Ph. D. Marshall B. Rosenberg (2005): The Surprising Purpose of Anger: Beyond Anger Management: Finding the Gift.
- Маршал Розенберг (2019): Общуване без агресия. Наръчник по ненасилствена комуникация
https://www.gesundheit.gv.at/leben/psyche-seele/praevention/wut-tipps.html
https://www.letsfamily.ch/de/umgang-mit-wut-tipps-wenn-eltern-wuetend-werden