Думата „власт“ има негативен привкус за мнозина. Обратно на този негативен възглед обаче, властта съдържа и някои аспекти, които могат да имат структуриращ ефект и по този начин да бъдат полезни за възпитанието.
В напълно неутрален смисъл властта означава способността да се влияе върху поведението и мисленето на другите хора. Така е всеки ден за родителите, защото децата зависят от родителите си по различен начин. Но от решаващо значение е, родителите да използват силата си в правилната посока, в смисъл на развитие и защита на децата си.
Какво дава сила на родителите?
Децата зависят от родителите си по различен начин – колкото по-малки, толкова повече. Но може би най-голямата власт, която родителите имат, е емоционалната: децата, особено в ранна възраст, са силно зависими от защитата на родителите си. Особено когато се страхуват или са в отчаяние, те търсят и имат нужда от защитата, и сигурността на своите родители. Освен това децата искат да бъдат обичани, приемани и ценени от родителите, и се страхуват да не загубят всичко това. Те ги обичат безусловно и биха направили всичко, за да получат същото.
Всичко това дава на родителите – независимо дали им харесва или не – сила.
Но децата също могат да упражняват власт над родителите си, например като крещят силно или се противопоставят. Силното „Не!“ на дете, от своя страна, често предизвиква контрареакция у възрастните: „Да!“ (на всяка цена) Защо? — Защото аз така казвам! Това боли. Много често в ежедневието възрастните са тези, които решават за детето, или защото смятат, че знаят (по-добре) какво е добро за детето, защото просто е по-лесно/удобно, или защото те самите са го изпитали в собственото си детство и т.н. Това превъзходство на възрастните често дори не се поставя под въпрос, включително и от обществото. Направете си експеримент и погледнете колко често през деня вземате решения за детето и колко често то сътрудничи, т.е. просто се съгласява с тях, без да се съпротивлява? В кои ситуации в ежедневието го правите? И как бихте общували с възрастен в същите ситуации?
Правото на “участие“ във вземането на решения относно съвместния живот е и право на детето. Едно от задълженията на родителите е да дадат на децата това право. Но може би това звучи малко проповедническо. Какво печелят от това самите родители, ако изберат пътя – който в момента често изглежда по-дълъг и по-сложен – да оставят детето да има думата? Когато децата преживеят, че техните идеи, интереси, чувства и нужди се вземат предвид, те научават: Аз съм важен, ценен и мога да променя света. Това ги укрепва в тяхното самочувствие и в това да приемат сериозно собствените си нужди. Децата, които могат да се доверят, че ще бъдат изслушани и взети на сериозно, е по-малко вероятно да реагират шумно и ядосано в бъдеще. И кръгът се затваря.
Важно е да запомним, че родителите имат власт над децата си, независимо дали го искат или не. Следователно има смисъл като възрастен, когато придружавам и живея с деца, да осъзнавам ситуациите, в които имам власт над детето. Децата са овластени, когато могат да имат думата при вземането на решения, подходящи за тяхната възраст.
Използване на власт: Когато няма смисъл от много думи
Ако малкото дете изтича на улицата или младежът иска да опита тежки наркотици, няма смисъл да се говори.
В този контекст говорим за използване на властта от страна на родителите за защита на детето. Такива ситуации често са свързани с факта, че последиците от ситуацията върху детето все още не могат да бъдат оценени от него поради нивото на неговото развитие. В тези ситуации има смисъл да вземете решение и да действате като възрастен.
Важно е обаче родителите да са наясно защо – и да обяснят това (оправдаят това) на детето в ситуацията или по-късно. Не е лошо да запомним, че ако детето не е в състояние да оцени ситуацията и/или излага себе си или другите на опасност, възрастните трябва да използват силата си, за да ги защитят. Тази употреба на сила трябва да бъде обяснена и оправдана пред детето.
Как се използва властта за насърчаване на развитието?
Децата са зависими от родителите си, а начинът, по който родителите използват властта си, оказва голямо влияние върху това, което децата научават за себе си и за света. Когато родителите приемат детето си такова, каквото е, виждат и засилват положителните му качества, проявяват интерес към живота му и оказват подкрепа, когато е необходимо, детето се научава:
- Аз съм важна част от моето семейство.
- Аз съм прието и обичано.
- Не е нужно да правя всичко само – и мога да се гордея с това, което мога.
Ако родителите оставят детето си да има думата за някои решения, очакват уважение, но не и сляпо подчинение от детето, не се страхуват от спорове и конфликти и могат да бъдат много твърди и ясни, когато е необходимо, тогава детето ще научи:
- Имам права и влияние върху живота си.
- Но имам и отговорности и – според възрастта си – споделям отговорността в семейството.
- Конфликтите са част от (съвместния) живот и могат да бъдат разрешени.
Насилието е злоупотреба с властта
Физическото и емоционалното наказание са форми на злоупотреба с властта. Те нараняват и плашат. Това отслабва доверието между родители и дете. Нежеланото действие се спира само за момента (без ефект на обучение) и може да предизвика съпротива в по-дългосрочен план. Насилието във възпитанието не е решение.
Извори:
- Йеспер Юл (2017): Твоето компетентно дете. Жанет – 45
- д-р Томас Гордън (2010): Трениране на успешни родители. Колибри
- Dr. Thomas Gordon (2011): Teaching Children Self Discipline: At Home and At School. Times Books
- Christin Hochkamp (2019): Autorität 2.0 – Stärke statt Macht. Neue Erziehung mit elterlicher Präsenz, Souveränität und Entschlossenheit. BookRix