Попаднах на тази книга на немски – „Leitwölfe sein – Liebevolle Führung in der Familie“ (буквално „Бъдете вълци-водачи – любящо лидерство в семейството“). На български е преведена със заглавието „Алфа родителство“, но все още не съм имала възможност да я прочета. При първа възможност определено ще си го осигуря, защото съм чула, че преводът е добър. Засега споделям впечатленията си от немското издание.

Признавам си – думата „Leitwölfe“ (вълк-водач, „алфа-вълк“) не ми звучи особено добре. В главата ми я свързвам с малко по-„мъжкарско“ звучене, а и не се припознавам в идеята за „алфа родителство“. Може би това е просто още един етикет, който носим в съзнанието си. Но както и да е – важното е съдържанието, а то е богато на идеи и мисли за семейните отношения.
За какво става дума?
В увода Йеспер Юл обобщава темата така:
„Става дума за това да опознаем децата си, да уважаваме личните им граници и да общуваме с тях възможно най-автентично.“
Това звучи просто, но всъщност е сърцевината на книгата – родителството не е техника, а процес на изграждане на отношения. Децата не търсят безгрешни родители, а възрастни, които могат да поемат отговорност и да присъстват истински.
Юл нарича тази роля „водеща“ – не като командир, а като човек, който води със собствения си авторитет. Това означава да заявяваш ясно кое приемаш и кое не, но и да уважаваш нуждите и чувствата на детето. Воденето в този смисъл не е подчиняване, а създаване на доверие.
Основни акценти от книгата
- Децата искат да сътрудничат. Поведението им, дори когато е „трудно“, всъщност е опит да намерят място, внимание или близост. Примерът с малкото дете, което дърпа сестра си за косата, не показва „злонамереност“, а желание да бъде видяно. Дори лъжата може да бъде опит да „спести“ негативни чувства на родителя.
- Вътрешното дете на родителя. Всеки от нас носи следи от своето детство – липса на внимание, наказания, критика. Те се активират, когато сме изправени пред трудното поведение на децата си. Юл твърди, че именно тук е най-голямото предизвикателство: да не възпроизвеждаме автоматично старите модели, а да се научим да реагираме осъзнато и с уважение.
- Ролята на майката и бащата. Децата имат нужда и от двата стила на водене. Различията не объркват, а обогатяват. Проблемът е, че майките често се претоварват – поемат почти всички решения и грижи, докато бащите остават „на заден план“. Това не е здравословно нито за партньорството, нито за самочувствието на децата.
- Опасни капани. Юл описва често срещани съвременни родителски грешки:
- хеликоптер-родителство – когато детето е под постоянно наблюдение и контрол;
- „кърлинг“ родителство – когато всяка пречка се премахва предварително, за да няма негативни емоции;
- превръщането на децата в „проект“ – поле за доказване на родителските амбиции;
- хармония на всяка цена – когато не се допускат никакви конфликти, а всъщност именно те могат да бъдат градивни.
- хеликоптер-родителство – когато детето е под постоянно наблюдение и контрол;
- Лидерство, а не власт. Според Юл половината семейства все още използват власт и манипулация като основни методи за възпитание. Това подкопава самочувствието – а самочувствието е ключът към щастлив живот. Истинското лидерство не командва, а служи за пример.
- Ценностите. Книгата посочва четири основни стълба за здравословна семейна среда:
- равностойност (детето е човек със същата ценност, макар и с по-малко опит),
- автентичност (родителят е честен и открит, не играе роля),
- интегритет (уважение към собствените и чуждите граници),
- отговорност (поемане на последствията от думите и действията).
- равностойност (детето е човек със същата ценност, макар и с по-малко опит),
- Тийнейджърите. В тази възраст децата нямат нужда от допълнителен контрол, а от доверие и сигурността, че родителите им остават като „защитна мрежа“. Ако се опитаме да ускорим „последния етап от възпитанието“ с повече правила и забрани, често ще срещнем съпротива и отдалечаване.
Моето усещане
Признавам, че не винаги разбирам нуждата от подчертаване на „лидерската“ роля – виждам доста родители, които съвсем ясно знаят какво искат (понякога просто да имат спокойствие) и го заявяват твърде директно.
Някои от вмъкнатите в книгата рубрики „Попитай Йеспер Юл“ ми дойдоха малко разпокъсани – прекъсваха потока на четене. На места стилът също беше леко размътен.
Но въпреки тези дребни спънки, книгата е ценна. Успокояващо е да прочетеш, че „най-добрите родители, които Юл познава, правят по 20 грешки на ден“. Замислящо е и твърдението, че само около 30% от родителските действия реално служат на детето.
Особено полезни за мен бяха частите за вътрешното дете и за връзката с тийнейджърите – там намерих наистина просветляващи идеи.
В заключение
Книгата е четивна и увлекателна. Фокусът ѝ е върху родители (особено майки), които трудно заемат водаческа позиция поради ниско самочувствие. Аз лично не се припознавам изцяло в целевата група, но открих доста полезни идеи.
Бих препоръчала книгата – ако харесвате Йеспер Юл, със сигурност ще ви допадне. А ако още не сте чели негови книги, ще срещнете нови и ценни мисли, които могат да обогатят семейния живот.
10 неща, които научих от книгата
- Децата имат нужда от водачи, а не от командири.
- Желанието за сътрудничество е вродено.
- Нашето вътрешно дете влияе на реакциите ни.
- Лидерството е лична авторитетност.
- Майките и бащите водят по различен начин – и това е богатство.
- Опасните капани на съвременното родителство: хеликоптер-стил, „кърлинг“ родителство, хармония на всяка цена, децата като проект.
- Децата не се нуждаят от „оформяне“ – те се развиват чрез игра и подражание.
- Самочувствието е по-важно от послушанието.
- Четири ценности са незаменими: равностойност, автентичност, интегритет и отговорност.
- Тийнейджърите имат нужда от доверие, не от нови правила.
Юл, Й. (2025): Алфа родителство. Жанет 45, Пловдив
Juul, J. (2016): Leitwölfe sein – Liebevolle Führung in der Familie. Beltz, Weinheim